ВАСИЛ КОЛАРОВ
(16 юли 1977 — 23 януари 1950 г.) следва право във Франция и го завършва в Швейцария, където влиза във връзка с рус­ката революционна емиграция (Г. Плеханов). От 1902 г. се включва в социалдемократическото движение в България, като от 1905 г. до края на живота си е член на партийното ръководство. Участва в Балканската война. Депутат е в 16-20 ОНС (1913-1923). Участва в Щутгартския (1907) и Копенхагенския (1910) конгрес на II Интернационал, както и на конференциите в Цимервалд (1915) и Стокхолм (1917). От 1922 до 1924 г. е генерален секретар на Комунистическия интернационал и е в ръководството на Балканската комунистическа федерация. Като представител на Коминтерна налага преоценка на неутралитета на БКП от 9 юни 1923 г., участва в подготовката на Септемврийското въстание от с. г., след което емигрира в СССР. След смъртта на Д. Благоев през 1924 г. става формален лидер на БКП (т.с.). От 1929 до 1935 г. е функционер на Коминтерна и на Селския интернационал. През 1936-1939 г. отговаря за изпращането на български доброволци в Испанската гражданска война. След Лайпцигския процес от 1933 г. отстъпва лидерството в БКП на Г. Димитров. В България се завръща през септември 1945 г. Избран е за председател на 26-ото НС (1945), а след провъзгласяването на 15 септември 1946 г. на България за народна република става и временен неин председател. От 7 ноември 1946 г. е председател на 6-ото ВНС. От декември 1947 г. е заместник министър председател и министър на външните работи. След смърт­та на Г. Димитров го замества като премиер, какъвто остава до смъртта си.

ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪОРЪЖЕНОТО ВЪСТАНИЕ В БЪЛГАРИЯ И РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКАТА ВЛАСТ

Брой 8, Август 2011

 


Бележки  на В. Коларов

за разговора му с Г. В. Чичерин
по въпроса за въоръженото въстание в България
и работническо-селската власт

Москва, 26 февруари 1924 г.

 

1. Една съветска власт в България ще предизвика всеобща интервенция, но едно демократическо по форма, а работническо-селско по състав и политика правителство, може да се задържи интернационално.

2. Русия днес не е разположена да воюва, но подкрепа на въстанието в България и на революционното правителство може да даде.

3. От Югославия опасност няма, самата тя е заинтересувана от събарянето на Цанковото правителство. Гърция се намира в такова критическо вътрешно положение, че на интервенция против въстанието в България не ще се реши. Турция, макар да е приятелски настроена към Цанковото правителство следствие неговата противосръбска политика, също не ще отиде към намеса; във всеки случай един дипломатически натиск върху нея от страна на Съветска Русия е възможен. Румъния може да се реши на интервенция, затова една военна демонстрация вероятно ще се наложи от руска страна; такава мярка ще бъде достатъчна да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови