ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ
(6 септември 1900 — 21 октомври 1980 г.)

членува в БКП от 1919 г., участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г., а през 1925 г. заминава за СССР. Осъден е задочно на смърт. В Москва завършва Международна ленинска школа, на която става директор (1937—1938). От 1938 до 1941 г. работи в Коминтерна, а от 1941 г. е член на задграничното ръководство на БКП. Главен редактор е на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, която пропагандира идеите на Отечествения фронт (ОФ). След завръщането си в България през есента на 1944 г. Червенков заема различни постове — председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1947—1949), а от 1950 до 1956 г. е основната политическа фигура в България като носител на българския „култ към личността“. Той е министър-председател и генерален секретар на ЦК на БКП. След Априлския пленум от 1956 г. остава само заместник-председател на Министерския съвет и министър на просветата и културата, а на 9 декември 1961 г. е освободен от държавни длъжности. През ноември 1962 г. заради „антипартийна дейност“ е изваден от състава на ЦК на БКП и изключен от партия­та. На 19 май 1969 г. Пленум на ЦК на БКП отменя наложеното от Ноемврийския пленум изключване на Вълко Червенков и възстановява членството му в партията с признаване на непрекъснат стаж.

ЗА ЗАМОЖЕН ЖИВОТ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ

Брой 8, Август 2011

 


Из реч, произнесена
на 18 декември 1953 г.
пред избирателите
от Осми избирателен район в София

 

Не беше много отдавна, всички помнят, когато нашите врагове се подиграваха с плановете на Комунистическата партия, на Отечествения фронт, наричаха ги фантасмагории, предричаха им провал, заплашваха с чуждо нашествие, пророкуваха на народната власт близка гибел и т.н. Ние още тогава казахме на нашите врагове — криви са ви, много са ви криви сметките, господа. Лошо виждате нещата. Онова, което ви се иска, него вземате за истина, за факт, а действителното, фактите не искате да видите.

Кой сега ще дръзне да каже, ако не иска да стане смешен и да го освиркат, че нашият пръв петгодишен народостопански план е фантасмагория? Да изредя ли не десетките, а стотиците новопострое­ни, построени и въведени в действие крупни предприятия, повече от 700? Кой ги не знае, кой ги не вижда? Кому ще се обърне езикът да ги отрече?

Не е ли факт, че предначертанията на първата петилетка, прие­ти на V конгрес на БКП точно преди пет години, нашият народ в основни линии изпълни за четири години? Не са ли построени, освен стотиците нови заводи, фабрики, предприятия, десетки нови електростанции, пътища, канали, далекопроводи, много нови...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор