ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
(род. на 28 юни 1957 г.) завършва през 1981 г. история в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Работи като научен сътрудник в Института по история на БКП, където става член на БКП. На 40 конгрес на БСП през декември 1991 г. е избран за член на Висшия партиен съвет и влиза в Изпълнителното бюро, оглавява и Центъра за исторически и политологически изследвания на БСП. След като Жан Виденов, председател на БСП и министър-председател, подава оставка на 42-рия извънреден конгрес на БСП през декември 1996 г., Георги Първанов е избран за негов наследник начело на БСП. На 4 февруари 1997 г Първанов заедно с номинирания за нов премиер Николай Добрев се отказват от мандата за съставяне на правителство. Като председател на БСП Първанов започва политика за приспособяване към новите реалности в България, Европа и света. На 44-ия конгрес на БСП през май 2000 г. Първанов успява да наложи промяна и във външнополитическата ориентация на партията, която приема евроатлантическа линия и се съгласява с присъединяването на България към НАТО. На парламентарните избори от юни 2001 г. БСП за пръв път в историята си остава трета, но умерената позиция на лидера и подобрените отношения с ДПС на Ахмед Доган позволяват на Георги Първанов не само да се кандидатира за президент (за пръв път лидер на БСП се състезава за този пост), но и да спечели изборите на втория тур на 18 ноември 2001 г. През 2006 г. Георги Първанов печели втори президентски мандат.

120-ГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ Е НЕОТДЕЛИМА ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ

Брой 8, Август 2011

 

Преди 120 години Димитър Благоев, Никола Габровски, Янко Сакъзов и шепа ентусиасти посяват семената на социалистическите идеи на българска почва. Сега многохилядната БСП и още няколко социалистически и социалдемократически партии и организации полагат много усилия да докажат, че почвата не е ерозирала.

„Трите кита“, върху които се градят теорията и политическата стратегия на първите български социалдемократи, най-общо са: демократическото наследство на Българското възраждане; постижения­та на европейската социалдемократическа мисъл и практика; идейният арсенал на демократичните политически сили в Княжеството.

Първото десетилетие след създаването на Българската работническа социалдемократическа партия е един от най-успешните перио­ди в нейното развитие именно защото оптимално се съчетават и балансират тези три компонента. Съжителството на различните идеи далеч не е безметежно, но въпреки идейните различия (а може би именно заради тях) младата и малобройна партия постига сериозни успехи в парламентарната си борба, по редица политически въпроси заема позиции, които и след 120 години изглеждат трудно уязвими.

Без съмнение в своите първи стъпки БРСДП се утвърждава като партия със сравнително обширен идеен арсенал, лека и ефективна структура (при цялото многообразие на...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови