НАШЕТО „НОВО ВРЕМЕ“

Брой 8, Август 2011

 

 

Входната врата на нашата старинна къща се отваряше с трясък и в нея нахлуваше възнисичкият подофицер от ловната дружина в компанията на двама войници, въоръжени до зъби и с див блясък в очите. Дете на 11 години, аз инстинктивно се хвърлях в прегръдките на мама и с ужас наблюдавах движенията им. Бяха български войници, но не от строя на онези, за които моят баща — военен инвалид, ми бе разказвал. Мама с открита ненавист следеше всяка стъпка на пришълците, пратени по волята на чужденеца-монарх и фашистката власт да водят „ловни действия на вътрешния фронт“.  Ловни дружини, ловни роти, ловни взводове свирепстваха в нашия красив родопски край. Воюваха срещу най-ярките и най-бележитите представители на работническата класа, селячеството и интелигенцията, срещу най-добрите синове и дъщери на българския народ...

Бе страшната 1944 г. Току-що бе завършила величавата одисея на антонивановци, отвела тези славни чеда на българския народ в чертозите на безсмъртието. Палачите, опиянени от кървавите погроми, преследваха и унищожаваха последните малки групички на партизаните, пръснати след сражението при Фотиново. Ден и нощ моето Брацигово, бунтовното гнездо на Васил Петлешков, тръпнеше пред неизвестното...Партизански глави в козяви торби се разнасяха на показ пред ужасените...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор