ЗА ПРОЛЕТ И СВОБОДА (стихове)
Брой 2, Февруари 2012 |
ЗА ПРОЛЕТ И СВОБОДА
1.
Ти се връщаш, слънце, пак.
Из кръга на горестно мъртвило,
ти изваждаш скъдните ни сили
и душите ни из мрак.
О, всесилно, погледни:
колко топли, преданни привети -
дарове за теб, от тебе взети -
и сърдечни глъбини!
И неволен до сълзи,
и неволно пружени ръцете.
О, неспирен извор на времето,
нямаш ти в света врази.
2.
Пролетни ручеи, пенести, мътни,
ропоти залисни, шепоти смутни,
прилив надежди и вери в кръвта,
песни замрели на жадни уста.
Колко надежди и смутни копнежи! -
сякаш и мойте грижи, болежи
шумно, презсънно по приказен път
със вас ще отминат тъй както снегът.
Колко приветствия вам са готови!
Сякаш, че с вашите ледни окови
падат безброй затворни стени,
рушат се, топят се тягостни дни.
Поздрав, порои, с пробудени сили,
бодро разрушили ледно мъртвило,
шумно запели за пролет вестта,
шепнали сладко за волност мечта.
Поздрав! Но моите грижи са със мене,
моите окови са неразломени -
грижи, окови очакват борба:
в моята воля и мойта съдба.
3.
Дух юговен буди...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!