ЗА ПРОЛЕТ И СВОБОДА

1.

Ти се връщаш, слънце, пак.

Из кръга на горестно мъртвило,

ти изваждаш скъдните ни сили

и душите ни из мрак.

О, всесилно, погледни:

колко топли, преданни привети -

дарове за теб, от тебе взети -

и сърдечни глъбини!

И неволен до сълзи,

и неволно пружени ръцете.

О, неспирен извор на времето,

нямаш ти в света врази.

2.

Пролетни ручеи, пенести, мътни,

ропоти залисни, шепоти смутни,

прилив надежди и вери в кръвта,

песни замрели на жадни уста.

Колко надежди и смутни копнежи! -

сякаш и мойте грижи, болежи

шумно, презсънно по приказен път

със вас ще отминат тъй както снегът.

Колко приветствия вам са готови!

Сякаш, че с вашите ледни окови

падат безброй затворни стени,

рушат се, топят се тягостни дни.

Поздрав, порои, с пробудени сили,

бодро разрушили ледно мъртвило,

шумно запели за пролет вестта,

шепнали сладко за волност мечта.

Поздрав! Но моите грижи са със мене,

моите окови са неразломени -

грижи, окови очакват борба:

в моята воля и мойта съдба.

3.

Дух юговен буди...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!