Ако все пак има налице нещо положително в периферно провинциал­ния и експериментално полигонния статус на нашата страна, то е, че възгледите и идеите най-често се поднасят в първично неподправен вид, без дозата социална демагогия, без корекциите, компромисите и балансите на интереси, които на Запад се изискват и налагат от общественото мнение, в частност от чувството за благоприличие. Изпитал прозрачната, като правило примитивна еднозначност на въпросния приложен спрямо него подход, човек тук в повечето случаи трудно може да бъде подведен относно намеренията, целите и резултатите. Освен ако не принадлежи към прослойката на „информационно непроницаемите“, което от своя страна е своеобразна диагноза за индивидуална житейска безнадеждност.

Струва ми се, че някой и преди мен се беше сетил да напише, че на съвременната дясна визия за икономиката й пречат хората. Главно с това, че те не искат да се съгласят да са просто придатък към бизнеса, нещо като прословутите „говорещи оръдия на производството“ на Платон (1). Модерният днешен робовладелец — пазарът, би желал повелите му да се изпълняват безпрекословно, най-вече в посока „приватизация на печалбите и социализация на загубите“. Прием­ствено редуващите се кризисни цикли се представят като нещо напълно в реда на нещата, неподлежащо на превенция...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!