„ЗА ИСТИНСКОТО ИЗКУСТВО НЕ БИВА ДА СЕ ГОВОРИ!...“

Брой 7-8, Юли-Август 2012

 

Едно от редките интервюта на великия художник*

 

МАРК ШАГАЛ: Роден съм във Витебск, Литва,  в бедно  еврейско семейство на полуселяни-полуграждани. Баща ми имаше сини очи, но ръцете му бяха в мазоли. Той се трудеше, молеше се и мълчеше.

И аз съм мълчалив. Какъв можех да стана? Да подпирам по цял ден някоя стена като безработен или да стана хамалин? Погледнах ръцете си — бяха прекалено фини!...Трябваше да намеря подходяща работа, занятие, което да не ме унизява, за да осмисля живота си. В моята глуха провинция още никой не бе произнесъл пред мен думите:  Изкуство и Художник. Докато случайно не ме посети един приятел от града и като видя моите рисунки, възкликна: Та ти си бил истински художник!“ Какво е това художник?“, попитах го аз. От този ден започнах да откривам себе си. Не деветнайсет избягах в Петербург без копейка в джоба. Започнах да уча. Хранех се толкова рядко, че често припадах от глад по улиците. С удоволствие четях листите с менюто по ресторантските витрини. Влязох в Художествената академия, но бързо избягах оттам. Малко след това се запознах с Леон Бакст, първият който ми заговори за Париж, за Сезан, Гоген, Ван Гог. Предложи ми дори да ме заведе там като помощник-декоратор на Руските балети на Сергей Дягилев,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор