Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко — и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ — ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

В ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЗИРАМЕ (ЛИРИКАТА НА СЛАВ ХР. КАРАСЛАВОВ)

Брой 9, Септември 2012

Лириката на Слав Хр. Караславов

 

Човешкото съществуване е мозайка от цветни традиции. Сякаш пластове в нашата душевност, те идват от минали години. Вдъхват аромата на делника и моделират свой, съвременен образ, който ще дарят на бъдещото време. Докато и то на свой ред заеме място в реката от спомени. Няма народ без традиции. Има сред него зрящи слепци. Те секат от корен нравствените ценности на поколения, греещи в здрача на историята. И лишени от национална идентичност, търсят път към света. Лутат се в него. Тропат на затворени врати. Докато прозрат, че той започва и свършва с бащината стряха. С черковното клепало на празник. С българската реч. С добрия укор на старците, че чуждият хляб горчи. Уроците често са груби, но винаги са с ясен финал: В живота трябва да се взираме“. Това послание идва от лириката на Слав Хр. Караславов. А цялото му поетично наследство прилича на картина от селски пейзаж. Прорязан с черноземни коловози, из които морен странник крачи към ласката на дедите. В нашия сиво-задъхан делник все повече ни се ще да тръгнем след него...

Наистина, поезията на Караславов  до голяма степен е посветена на българското село. Когато то облича премените на нов, непознат исторически период. Съпроводен с далечни картини, объхтани в труда на полето....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови