Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко — и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ — ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

„ДА ПОМЪЛЧИМ ПРЕД ПРАГА НА ТЪГАТА...“

Брой 11, Ноември 2012

 

В българската литература днес срещаме разни сивоцветни епигони. Определящи сами себе си най-общо като модернисти. От неясното им общуване със света се раждат страници, пълни с нечетивност, празнословие, вехта символика и нарцисизъм. Цел на тези пишурки е да смаят света с липсващото си дарование. Като преди това трайно озадачат читателя що е това „творчески процес“. Активно задушаван от безконтролно книгоиздаване. Помагат им услужливи медийни отзиви, по тридесет сребърника всеки. След пазарлък може и за по-малко...

На този фон, колкото и да е странно, у нас съществува истинска поезия: жива, откровена, привличаща, въздействаща. Сред нейните представители отнасяме и Марина Матеева с издадените досега сбирки „Конче в снега“, „Ловци на топлина“, „Пролетна молитва“. Авторката принадлежи към поколение, което е още рано да наречем средно. Но е стара истина, че дарованието не зависи от възрастта. А от преливането му със смисъла на живота. Под чиято дъга минава всяко човешко начинание. От философията му, без която избледняваме в други измерения без следа.

Марина Матеева е представител на динамично съвремие. То предлага тематична палитра, мамеща твореца с разноцветни песни. Където в многозвучието им открива себе си и чрез присъствие в духовността. В този смисъл авторката избира пътя...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови