Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ — ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

„ЗЕМЯТА ПРЕЗ ВСЕЛЕНАТА ПЪТУВА“

Брой 3, Март 2013

 

Във всички епохи литературата е плод на възприятия, оценъчност и художествена интерпретация в рамките на обществото. И като негова палитра се движи в границите му. Подчинена на закони, тласкащи поредния исторически етап напред. Самото общество не е явление, битуващо статично в свят на обогатявана с познания традиция. То осъществява приемственост на своите модели между минало и настояще, за да прелее най-ярките им образци в бъдното. Така хора и битност се вписват в естетическата матрица на времето. Съзиждат пирамида от нравствени ценности, завещавани на идни човешки същества. Които на свой ред ще вградят пулс в скрижалите им, преди тленно да избледнеят в спомена.

Лириката на Андрей Андреев цветно, в дълбок философски контекст, илюстрира тези послания. Авторът е дарен с неспокоен дух, вникващ жадно в земните дела. Опитва се да разплете вечния въпрос: „С каква мисия тъпчем гръдта на планетата?“ Да отгатне времето и пространството ли моделират съдбата, или сами избираме оброчния си кръст? Или се раждаме само за да умрем? Изпълнявайки библейската повеля: „От пръст си и на пръст ще станеш...“ А може би, увлечени в делнични тегоби, не разбираме космични внушения, създали ни по свой образ и подобие? Може би:

            И в планетата ни,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови