Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).МЕТАФОРИЧНИТЕ УШИ НА ПРИКАЗНАТА ВЛАСТ
| Брой 4, Април 2013 |
В старата българска приказка за цар Траян с магарешките уши се разказва, че човекът, който го бръснел, дълго време носил тайната в себе си. Един ден обаче не издържал, изкопал дупка в земята и извикал: „Цар Траян има магарешки уши!“ После заровил дупката и успокоен и умиротворен си тръгнал. Но на същото място изникнала свирчовина, минали хора, направили си свирки от дървото, а тези свирки заговорили с човешки гласове и съобщили на цял свят за дефекта на царя. Така страшната царска тайна се превърнала в достояние на всички. В българския вариант приказката свършва неочаквано демократично — царят чул, че всички говорят за ушите му, донесли му една свирка, той я надул, тя проговорила и тогава той казал: „Няма вече полза от криене.“ И си открил ушите...
В България интелектуално-разказваческото време обича да се повтаря. Не само в митологичен, а и в съвсем реален план. Ухото, което слуша навсякъде, стана метафора на цялото управление на ГЕРБ и като нажежено клеймо беляза предизборната кампания за предсрочни парламентарни избори. Така всички прогнози, че партията на Бойко Борисов ще си осигури безпроблемно втори мандат, въпреки че бе прогонена от властта с протести, се продъниха като магистрала, строена с некачествен асфалт.
Скандалът с подслушванията стана толкова голям, че за първи път в своята политическа...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
