ИЛЮЗОРНА НАДЕЖДА ЗА ЕДНА ДРУГА ПОЛИТИКА

Брой 7-8, Юли-Август 2013

 

Знаехме, че Сашо си отива и въпреки това някаква илюзорна надежда не допускаше края! Не знам днес дали имаме макар и относителна представа за тази високо издигната, духовно и нравствено извисена личност, която носеше вярата в себе си като съдбовна мисия.

След 24 години политически, обществено-икономически и духовни превъплъщения в името на една псевдодемокрация, след едно целенасочено безпаметие, обслужвано в по-голямата си част от един псевдополитически и псевдодържавен елит, след едно манипулативно пренаписване на близкото и далечното минало, да се говори за Александър Лилов с някаква, макар и относителна мярка за приносното му поведение в нашия духовен и политически живот, е мисия невъзможна. А и думите днес са извън своя съдържателен смисъл! И ако е вярно, че у нас по принцип трудно се понасят различността и качествените възможности, за политическата ни реалност това като че ли е задължително правило.

Още със самото си появяване в политическия живот в началото на 70-те години на миналия век и като възможности, и като политически стил, и като чисто човешко поведение Александър Лилов беше някаква илюзорна надежда за една друга политика — с човешко лице и с високи морални стойности. С дълбочина и усет за стойностното в живота на изкуството и с една аристократична деликатност и възпитание, като някакъв потомствен...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор