И НЕКА НЕ ГО ОБИЖДАМЕ СЪС ЗАКЪСНЕЛИ ПРИЗНАНИЯ

Брой 7-8, Юли-Август 2013

Според народната вяра той все още е между нас, без значение дали ние самите вярваме в това...

 Сашо е тук, сред нас — гледа ни, слуша ни и нека не го обиждаме със закъснели признания и оценки, които приживе сме си спестявали. България изгуби един от големите си държавници и ерудити, един от големите си мъже.

 Ще минат години и не ние, други ще оценяват политическия гений на Александър Лилов и, за съжаление, пропуснатите възможности за един много по-различен и по-добър път за развитие на България... Но нека не говоря за неща, за които всички говорят, ще говорят... или ще премълчават.

 За мен той бе учител и пример за подражание, за почтеност и човешко достойнство.

Ние бяхме приятели и съмишленици, бяхме заедно в различни времена — добри и лоши...

 И тогава, когато губех устои, когато си разрешавах да се поддам на съмнението, неговата вяра ми помагаше...

 Накрая, защото съм убедена, че е тук, че е между нас, искам да му кажа: „Скъпи Сашо, благодаря ти за приятелството, обичта и доверието...“.

 Вярвам, че тръгваш към един много по-добър свят, където наранената ти душа ще намери покой. Бъди спокоен по пътя, защото ние, твоите приятели, ще останем до най-скъпите...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор