Христо Проданов е роден през 1981 г. в София. Завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, след което прави докторат по „Политически комуникации“. Има десетки научни публикации за влиянието на информационните технологии върху политиката и обществото. През 2010 г. излиза първият му цялостно разработен научен труд под заглавие „Дигиталната политика“. В момента е асистент по „История на политическите идеи“, „Политология“ и „Публична власт“ в УНСС.

ШЕСТ ГОДИНИ ЧЛЕНСТВО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС

Брой 7-8, Юли-Август 2013

Загуби и придобивки.
Перспективи за влизане в Шенгенското пространство, в икономическия и валутен съюз

 

Членството на България в ЕС дойде след геополитическия разпад на бившата социалистическа система. В новите условия България с експортно ориентираната си икономика не можеше да се изолира, а трябваше да се включи в нов геополитически и геоикономически формат. Новоформиращите се партии започнаха да търсят нова външна легитимация от водещите партии на ЕС и обявиха по един или друг начин, че са за „път към Европа“. Независимо от острите различия между тях, по въпроса за включването на България в Евросъюза имаше много широк консенсус. На страните членки, както и на самите лидери на ЕС, беше необходимо време да осъзнаят, че разширяването на общността няма алтернатива, че то трябва да се превърне в стратегически приоритет.

Близо две десетилетия бяха необходими, за да бъдат проведени и доведени до успешен край преговорите за членство. И колкото различните управляващи през периода на т. нар. преход да се опитват да си приписват заслугите за членството на България в Съюза, истината е, че това е един дълготраен, сложен и противоречив процес, в който всички управления на страната от 1990 г. до 2007 г. в една или друга степен са давали своя...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови