Георги Николов Николов е роден през 1956 г.  в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко – и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ – ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

РОЗОВО МАСЛО НАД ВЪЛНИТЕ НА ОКЕАНА

Брой 7-8, Юли-Август 2013

Българското пътеписно наследство

 

През 1923 г. в София, в Държавна печатница, като поредица от Библиотека на Българския земледелски народен съюз се ражда книгата на Стоян Омарчевски „Към Екватора“. Тя носи и уточняващо подзаглавие: „На Световното изложение в Рио де Жанейро, Бразилия — Южна Америка“. То се провежда година преди това и е описано от автора като пратеник на управлението на Стамболийски и по стечение на обстоятелствата — негов просветен министър. Поводът за пътешествието е достатъчно значим: Българското правителство биде поканено чрез Министерството на търговията, промишленост­та и труда, това на Народното просвещение и това на Външните работи, да участвува в праздненствата по случай 100-годишнината от независимостта на Бразилия в Южна Америка. Бразилското правителство в поканите си, които беше отправило до респективните министерства, съобщаваше, че на 7 септемврий 1922 год. то, покрай тържествата, които ще ознаменуват независимостта на Бразилия, урежда и едно всемирно изложение, на което канеше и българската държава да участвува“.

Книгата на Омарчевски, предполагаемо първа за тази страна и за Латинска Америка в литературната ни история, е пътепис. Но в него пред красотите на природата в посетените места преобладават политически...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор