ОТВЪД ЕСТЕТИКАТА НА БЕЗКРАЙНАТА ИСТЕРИЯ
| Брой 11, Ноември 2013 |
Съвсем наскоро политологът Евгений Дайнов (виден протестиращ) обяви, че вълнàта на общественото недоволство в България е едва в своето начало. Според него следващите 3 или 4 години ще бъдат белязани от протести, недоволство и обществена ярост.
Дали е прав, или не, само бъдещето ще покаже. Това, което обаче медийният политолог пропусна да уточни, е в името на какво ще бъдат новите протести? В името на европейска България? На различна социална политика? На радикална смяна на системата?
Проблемът на лятната протестна вълна в страната бе, че не създаде алтернатива. Нещо повече – тя дори се самообяви за революция, без да е ясно какво точно иска да постигне.
Можем ли да наречем революция протест, който иска абсолютно същата система, но с различна власт? Каква промяна може да е тази, която само сменя хора, не предлага алтернатива и сляпо поддържа едни идеи, които системно изкарват на улицата европейците, обзети от гняв?
Летните протести в страната натрупаха повече въпроси, отколкото отговори. А хронологията на събитията описва държава не в революция, а в жестока интелектуална криза, дори в криза на въображението. Държава, която не знае накъде да поеме, и интелектуален елит в плен на демоните на собствения си нарцисизъм.
Тази неизясненост наистина зарежда България с потенциално недоволство....
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
