Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър.  Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога  „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).

ОТВЪД ЕСТЕТИКАТА НА БЕЗКРАЙНАТА ИСТЕРИЯ

Брой 11, Ноември 2013

 

Съвсем наскоро политологът Евгений Дайнов (виден протестиращ) обяви, че вълнàта на общественото недоволство в България е едва в своето начало. Според него следващите 3 или 4 години ще бъдат белязани от протести, недоволство и обществена ярост.

Дали е прав, или не, само бъдещето ще покаже. Това, което обаче медийният политолог пропусна да уточни, е в името на какво ще бъдат новите протести? В името на европейска България? На различна социална политика? На радикална смяна на системата?

Проблемът на лятната протестна вълна в страната бе, че не създаде алтернатива. Нещо повече – тя дори се самообяви за революция, без да е ясно какво точно иска да постигне.

Можем ли да наречем революция протест, който иска абсолютно същата система, но с различна власт? Каква промяна може да е тази, която само сменя хора, не предлага алтернатива и сляпо поддържа едни идеи, които системно изкарват на улицата европейците, обзети от гняв?

Летните протести в страната натрупаха повече въпроси, отколкото отговори. А хронологията на събитията описва държава не в революция, а в жестока интелектуална криза, дори в криза на въображението. Държава, която не знае накъде да поеме, и интелектуален елит в плен на демоните на собствения си нарцисизъм.

Тази неизясненост наистина зарежда България с потенциално недоволство....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор