Димитър Ганов е роден през 1973 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в Института за философски изследвания на БАН на тема „Наративът на левия радикализъм“. Главен асистент е в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, редактор в сп. „Философски алтернативи“. Изследва предимно леви политически теории и движения, политически стратегии и конфликти.

ИСТОРИЧНОСТ НА ТРУДА

Брой 12, Декември 2013

 

В книгата си „Living in the End Times“ Славой Жижек атакува Маркс за представянето на трудовия процес….. в неговите прости и абстрактни моменти: „…..не беше необходимо да разглеждаме работника по отношение към другите работници. Човекът и неговият труд, от една страна, природата и нейните материали, от друга това беше достатъчно“ (1). Жижек отбелязва, че абстрахирането от труда в една асоциална форма е идеологическо в точния смисъл на думата: само в капиталистическото общество се появява тази робинзоновска категория на абстрактния труд като несоциален“. Според Жижек Маркс не допуска случайна грешка, а идеята за труда като несоциален е част от технократичната деформация във визия­та на Маркс за комунизма като общество, в което производственият процес е доминиран от „всеобщия интелект“ (2).

Дали обаче самият Жижек не допуска странна грешка? Цитираната дефиниция на Маркс съвсем ясно представя мисловно абстрахиране от социалното измерение на труда, точно преди да бъде изследвано образуването на принадена стойност. Това е прекалено очевидно, за да не го е забелязал Жижек. Нещо повече — „класикът“ се занимава достатъчно с проблемните полета в критиката на политическата икономия, така важни за Жижек, разработвани...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови