Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ — ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

„В СЛЪНЦА БЕЗБРОЙНИ ТРЕПКА СВОДЪТ...“ ЗАБРАВЕНИЯТ ХРИСТО РАДЕВСКИ

Брой 1, Януари 2014

Забравеният Христо Радевски

 

Някак бързо забравихме Христо Радевски след неговата кончина през 1996 г., заедно с още редица автори. Подобно загърбване не е случайно — то е отзвук от политическия нихилизъм, избуял до чудовищни размери у нас. Подхранван от нищи духом човеци и днес, когато страната е изправена пред редица кръстопътни, трудно решими проблеми: демографска криза, липса на реална икономика, корупция и пр. Тяхната важност се измества от центъра на общественото внимание за сметка на политически утопии. Обещаващи светло утре все някога, но в никакъв случай днес. Част от писателите след 1989 г. се стъписаха и замълчаха. Други промениха светогледа си, а по-младите залитнаха към неясен модернизъм без точен адресат и естетически стойности. За тях литературата започва единствено с писанията им — преди да се появят на сцената, по думите им, уж всичко е сиво и скучно. Изтъкват мъртвородените си книги като еталон за европейски и световни достижения, а в х¥ра от хвалебствия участват всякакви отворени и затворени общества. Но българската литературна история пази в аналите си спомени за хора и страници, които няма как да бъдат подминати с мълчание. В името на истината и творческата съвест те винаги си струва да бъдат възродени...

Може...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови