Държавата, пазарът и човекът като икономически субект следва да се разглеждат като едно цяло, като части на една система. Те не бива да се противопоставят, както прави неокласическата теория: „по-малко държава“, „държавата  е лош стопанин“, „тя замърсява пазара“, ролята ù се свежда до страничен наблюдател за „спазване правилата на играта“. Видяхме до какво доведе това – хвърлени сме в бушуващо море, от което не знаем как да се спасим. Уличният гняв е сигнал, че има нещо нередно във функционирането на икономическата система, нещо сбъркано в реформиращия се свят, в наличната парадигма на неговото преустройство. Провалът на преустройството е провал на „неокласическата концепция“.

Нашите либерали строго следват тази концепция. Те смятат, че  пътят е правилен, а грешките и неуспехите в икономиката се дължат не толкова на  избраната  доктрина, колкото на неумението да се прилагат нейните принципи. Но дали е така?

Не станахме „втора Швейцария на  Балканите“. Страната е подчинена на чужди интереси, превърнахме се в неоколониален придатък на развитите страни; разруха в земеделието; стопанска и духовна деградация. Капитализмът видимо не е най-съвършената икономическа система, в която няма какво да се променя. Не е застрахован от пороци и кризи....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!