„ЖИВОТЪТ МИ Е НАНИЗ ОТ ТРЕВОГИ“ (100 години от рождението на Кирил Маджаров)

Брой 2, Февруари 2014

  

Животът ми е наниз от тревоги,

открита лодка в развълнуван океан

и питам се дали ще мога

да стигна до брега желан?

 

 

На 16 февруари се навършиха 100 години от рождението на поета-антифашист Кирил Маджаров. Изричам името на големия родолюбец и хуманист не за да възхвалявам неговата смърт, нито яркото му, но забравено поетично творчество. Правя го воден от желание — искра от жизнерадостния му поглед, отблясък или сянка от високата му на ръст и морал фигура да одухотвори нашето присъствие. В политическата амнезия, завладяла общественото съзнание, днес имаме нужда тъкмо от подобни личности, чието дело надхвърля представата ни за добро и зло, за историческа правда и национална съдба.

Книги имаме в излишък, защото в ХХI век „знаещите“ са в пъти повече от четящите, а герои — еднодневни и вечни, колкото щем. Обществено-политическият живот на България е задушен от вестници, от информация, от лъжи. Всеки иска да бъде чут. Всеки е един въпрос, отправен към нас. Времето — неспокойно и смутно, настоява за отговор. Кризата не само опустошава държавата, тя руши вярата и духа на хората. Като от счупен съд изтича съдържанието на утвърдените структури и духовната енергия на нацията. Изтича нашата вътрешна устойчивост, способността ни да вярваме в това, което е било...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови