Свикнали сме да приемаме сина на Рачо Казанджията като възрожденски поет, вестникар, събирач на народни умотворения и радетел за свободата на България. За него е писано много и се създава впечатлението, че е казано всичко. Но в художественото му наследство има и малък дял за морето, който сякаш остава встрани от погледа на изследователите. И който, струва ми се, също заслужава нашето внимание.

Той е олицетворен с емблематичното „По море се скитам ази“ —1864 г.

По море са скитам ази,

от пристанище далеко,

между бурните талази

Но авторът, като публицист и сериозен анализатор на развитието ни през ХIХ в., съвсем ясно и конкретно изразява към морето отношение, което с право можем да наречем „новаторско“. Пример е статията „Нашата търговия“, отпечатана с други подобни във вестник „Македония“ през 1868–1869 г. Сега читателският поглед се насочва към регионите на Черно море и реките Дунав, Сава, Драва. И към евентуалните делови партньори – „Сърби, Хървати, Власи, а най-вече Българи! Какво би било, ако бяха по със време свестни, или нека кажем, ако и сега ся свестяха тези народи и съставяха...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!