Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ — ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

СТАРОТО МОРЕ НА ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ

Брой 2, Февруари 2014

 

Свикнали сме да приемаме сина на Рачо Казанджията като възрожденски поет, вестникар, събирач на народни умотворения и радетел за свободата на България. За него е писано много и се създава впечатлението, че е казано всичко. Но в художественото му наследство има и малък дял за морето, който сякаш остава встрани от погледа на изследователите. И който, струва ми се, също заслужава нашето внимание.

Той е олицетворен с емблематичното „По море се скитам ази“ —1864 г.

По море са скитам ази,

от пристанище далеко,

между бурните талази

да ма влачат в тъмнина.

Ах, морето яровито,

а небето е покрито

с черни облаци и мрачни

и звездица ни една...

 

 

Но авторът, като публицист и сериозен анализатор на развитието ни през ХIХ в., съвсем ясно и конкретно изразява към морето отношение, което с право можем да наречем „новаторско“. Пример е статията Нашата търговия“, отпечатана с други подобни във вестник „Македония“ през 1868–1869 г. Сега читателският поглед се насочва към регионите на Черно море и реките Дунав, Сава, Драва. И към евентуалните делови партньори – Сърби, Хървати, Власи, а най-вече Българи! Какво би било, ако бяха по със време свестни, или нека кажем, ако и сега ся свестяха тези народи и съставяха...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови