— Само когато Хагар на небето не е гневна, враждата между израел­ци и палестинци  за кратко затихва – обяснява ми колегата Франсис Офнер, доайен на клуба на израелските журналисти в Тел Авив.

Ранната пролет на 1991 г. е. Утихнала е Пустинната буря на генерал Норман Шварцкопф. Иракският нашественик е прогонен от Кувейт. Израел е спазил обещанието си да не се намесва в конфликта. Между юдеи и мюсюлмани е настъпило успокоение, макар и напрегнато. Хагар временно е уталожила гнева си.

- Но коя е Хагар?

- Египетска робиня в дома на Авраам и майка на първородния му син Исмаил.

- Как така майка? Нали Авраам си има жена и това е Сара? 

- Така е, но Сара много дълго време не може да има деца и подчинявайки се на стародавна еврейска традиция, дава съгласието си Хагар да зачене от Авраам и да го дари с първа рожба. Доста по-късно, когато Исмаил вече е буен юноша, Йехова я дарява с плодовитост и тя ражда Исаак. И тогава започва семейната драма.

Сара не дава дума да се издума за правото на Исмаил като  първороден син да наследи по-големия дял от Авраамовото имане. И за да премахне и най-малката опасност това да се случи, заставя Авраам да прогони арабката заедно с рожбата ù. Макар и измъчван от мисълта, че...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!