Димитър Ганов е роден през 1973 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в Института за философски изследвания на БАН на тема „Наративът на левия радикализъм“. Главен асистент е в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, редактор в сп. „Философски алтернативи“. Изследва предимно леви политически теории и движения, политически стратегии и конфликти.

УПАДЪКЪТ НА ПОДРИВНОТО

Брой 10, Октомври 2014

 

Какво се случва след 1968 г.? В интерпретацията на Boltanski-Chiapello общественият критицизъм спрямо капитализма във Франция през 1965—1975 г. се движи във възходяща линия, а след 1968 г. остава няколко години в най-високата си точка, придружен със стачки и насилие. Впоследствие настъпва рязка промяна, интересно свидетелство за която двамата изследователи откриват в профсъюзното движение: като цяло членовете на френските профсъюзи намаляват от 1976 г. до 1988 г. с около 50%. Една от най-масовите работнически организации — профсъюзът на металурзите (CGT) се редуцира от 420 000 на 80 000 души. Броят на профсъюзните членове, които се въздържат от участие в избори за работнически представители в различни управителни органи, нараства от 31% през 1962 г. до 47% през 1983 г. (Boltanski, Chiapello 2005: 275-276). Атаките срещу профсъюзите идват не само от страна на работодателите, но и от лявата опозиция, която недоволства срещу профсъюзната бюрокрация и ръководство (т.е. симптомите, които оше Кауцки открива и които се разминават с ценностите на левия политически егалитаризъм).

Публикациите  на  Франсоа  де  Клозе  в  началото  на  80-те  години  взривяват традиционния имидж на профсъюзите като защитници на онеправданите и представят работническите организации като защитници на категориалните привилегии на протежирани малцинства....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови