Този проблем днес придобива особена важност. Той обаче по ред причини е вън от обсега на обществознанието и политическата класа. И това има своето обяснение: ако се постави на преден план, означава да се разкрие връзката отчуждение и експлоатация; отчуждение — частна собственост; отчуждение — трудова теория за стойността; отчуждение — обмен и пр. Присъщи ли са те на новата демокрация, или са фикция от старото минало?

В съзнанието, главно по идеологически съображения, се натрапва мисълта: капиталът и наемният труд са партньори, намират се в хармония, взаимно си оказват услуги, с една дума, всеки е в прегръдките на другия. Това обаче не е ново, овехтели неща се изкарват от архива на икономическата мисъл и се представят за съвременни.

Оттук и изводът: отчуждение няма, експлоатация — също. Преди да поясним, нека посочим.

Теорията за отчуждението се появи в зората на неразвития капитализъм. Промишленият капитализъм разруши връзката между естествената природа на човека и обществените норми на поведениe и отношения. Той породи духовна пустота и враждебни отношения между хората. Отчуждението обаче все още не е избистрено и оформено в система. Пръв, създал такава система, е Хегел: развиващият се дух преминава през няколко степени, всяка от които отчуждава себе си и прераства в друга....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!