Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко и като моряк. Морето присъства трайно както в първия му сборник „Пътища“ (1995), така и в електронната му книга „Морето в българската периодика ХIХ — ХХ в.“ Занимава се и с литературна критика. От 2007 г. живее във Велико Търново.

„ГОСПОДАР СЪМ НА ТАЗИ ЗЕМЯ...“ ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - НЕЧЕСТНО ЗАБРАВЕН

Брой 11, Ноември 2014

 

Някак бързо и някак нечестно в общия поток на отрицание забравихме и поета Веселин Ханчев. Добавен към списъка на т.нар. идейни поети от времето на Априлския пленум през 1956 г. Анатемосвани с лека ръка от изследователи, венцехвалили с цяло гърло същите тези автори допреди четвърт век. Когато печалният вододел на българската демокрация срина из основи съществуващата дотогава национална ценностна система, без да я замести с нова. Днес живеем във време, когато тя е сведена до политическо словоблудство за европейски и световни естетически критерии. Без да се уточнява, че всяка държава е значима с духовната си съкровищница и колорит, надживели вековете. И устремени в бъдещото време чрез творците си, без които никой народ не може да съществува.

В този ред на мисли идейността е нещо адекватно на времето, което я ражда за живот. Но при всички случаи — в мир или в бран, в дълги мигове на подем или застой, тя е адресирана до Човека. До смисъла, обуславящ присъствието му на планетата Земя. До ролята му в делника, до приноса му за себеподобните и до личната му себеизява. За тази негова роля в стихотворението „Посвещение“ Ханчев споделя:

            О, трябва всяка вещ да се изстрада,

            повторно всяка вещ да се роди

            и...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови