Борислав Градинаров е доцент, д-р в секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ на Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) към БАН.

ОБЩИТЕ БЛАГА (COMMONS) И БЪДЕЩЕТО НА КАПИТАЛИЗМА

Брой 1, Януари 2015

1. Идеята за общите блага (commons)

Понятието „общи блага“ е натоварено със солиден смислов багаж. Още Платон използва това понятие в контекста на своята концепция за идеалната държава, в която всеки трябва да се занимава с това, за което е предопределен, а политиката трябва да следва постигането на общото благо, а не частните интереси на управляващите. В „Никомахова етика“, което се счита за едно от късните съчинения на Аристотел (в нея той изказва прочутата си сентенция Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“), общото благо се употребява в контекста на етическите понятия, най-важното от които е справедливостта. Но тъй като за Аристотел етиката има основно социалнополитически характер, за държавата като политическа общност е важно не само да възпитава добри граждани, но и властта в нея да се възприема не като благо сама по себе си, а като средство за постигане на общото благо. Тези идеи са модифицирани и облечени в други изразни форми в съчиненията на Св. Августин, на Тома Аквински и по-късните мислители. 

Общият смислов контекст е, че общото благо, независимо дали ще се разглежда в политико-етичен, в теологически, или в икономически смисъл, е понятие, отнасящо се до нещата, които засягат всички. В правото опитите да се регламентират общите блага се свързва с император...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови