Христо Попов e завършил телевизионна журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има квалификации и в областта на международните отношения – дипломатически курс в Москва (1985-1986 г.)  и външнополитически обучителни програми по линия на НАТО и ЕС през 90-те години. Работил е в Държавния комитет по туризъм, БТА и НДК. Бил е на дипломатическа работа в задгранични представителства на България.

СИНДРОМ ИЛИ ОРИС НА ГУБЕЩА СТРАНА

Брой 3, Март 2015

 

Новата конфронтация между Запада и Изтока, която ескалира с тревожна динамика, неволно ни връща към една отминала епоха, позната като Студена война. Спомените за тази война и индикациите за нейното възраждане пораждат мрачни мисли у българите, които я преживяха и които впоследствие понесоха тежките ù последици.

Преди четвърт век българският народ с радост се раздели с тоталитаризма, очаквайки по-добър и по-щастлив живот, свободен от идеологеми и догматизъм. С годините бляновете за демократичен просперитет  избледняха и  бяха заменени с дълбоко разочарование, униние и апатия към потискащата и безперспективна действителност. Обещанията за свобода и демокрация, които победителите в Студената война щедро обещаваха, фалираха заедно с прословутата „фабрика за илюзии“. Съдбите на милиони българи се объркаха и преобърнаха до степен, че са принудени и днес да търсят препитание в чужди страни за себе си и за мизерстващите си роднини.

Днес страната ни е на дъното на всички европейски класации, сочена като най-бедната и корумпираната в ЕС. Благодарение на управленски гарнитури, които се редят задкулисно в чужди посолства, с малки изключения, политическата ни класа се състои от алчни и властолюбиви кариеристи, за които националните интереси са далечно ехо. Заради задкулисното кадруване авторитетът на България...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови