КОЛЬО ГЕОРГИЕВ — МАЙСТОР НА РАЗКАЗА, В КОЙТО СЕ ВОДИ БИТКА ЗА ЧОВЕЧНОСТ

Брой 3, Март 2015

 

С Кольо Георгиев се познавам още от началото на 60-те години на миналия век. Бяхме млади, кой поет, кой белетрист, кой критик, правехме първите си литературни опити всеки в своята област, вълнувахме се от гражданските проблеми на времето. И спорехме както за естеството на социалните недъзи, така и върху начина за тяхното преодоляване.

Аз бях попаднал в кръга на поета Георги Джагаров, който придоби заслужена ранна слава със затворническите си стихотворения, с буйния си характер, с категоричната воля комунистическият идеал да бъде очистен от замърсяванията през сталинския период. Властта тогава се радваше на откровения му и светъл глас, но и се плашеше,че критичните му стрели могат да уцелят съграждащата се социална система с нейните плюсове и минуси. В този кръг попаднахме: Генчо Стоев, Кольо Георгиев и Иван Цветков, доскорошни политзатворници, театралният критик Димитър Канушев, моя милост и още неколцина. 

Георги Джагаров, който имаше самочувствието на литературен водач, обичаше, особено под въздействие на алкохола, да се забавлява и шутовски да иронизира близките си приятели. По-често си го позволяваше с Иван Цветков, но не и с Генчо Стоев, а към Кольо Георгиев се отнасяше с нотки на пренебрежение. Нас с Канушев ни щадеше, тъй като и без друго видимо го боготворяхме.

Кольо Георгиев, за когото ще стане дума,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови