Тема на броя:
СИЛАТА НА ЗНАНИЕТО

Стоян Михайловски, автор на стиховете на всеучилищния химн "Върви, народе възродени!"

 
 
Панайот Пипков, композитор
 

СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
(Върви, народе възродени!)

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!

Русе, 1892 година
 

КАК СЕ РАЖДА ХИМНЪТ НА ПРОСВЕТАТА

Брой 1-2, Юни-Юли 2016

 Спомен на композитора Панайот Пипков,
записан няколко месеца преди смъртта му през 1942 г.

 

През 1892 г., когато е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия (дн. СОУ „Христо Ботев“), писателят и общественик Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“. То е публикувано като „Проект за български всеучилищен химн“ в брой 9-10 на списание „Мисъл“ и е датирано „Русе, 1892,
Априлий 15“.

 Девет години по-късно, през 1901 г., композиторът Панайот Пипков – тогава учител по музика в едно ловешко училище, вдъхновен от творбата на Михайловски, написва на един дъх музиката към текста. Така се ражда химнът на просветата, който се пее и до днес. Няколко месеца преди смъртта му през 1942 г., Пипков разказва спомените си за този незабравим момент от неговия живот.

 „Малко дни преди 11 май (ст. ст.) на 1900–1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й“, гдето учителствах за първи път и първа...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор