Проф.д.ик.н. Велко Маринов е дългогодишен преподавател в катедра „Международни икономически отношения“ при УНСС.

РАСТЕЖЪТ – ФУНДАМЕНТАЛЕН ПРОБЛЕМ НА СЛЕДКРИЗИСНОТО РАЗВИТИЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА

Брой 1-2, Юни-Юли 2016
 
Ако страните от Г-20 или новата Г-7 се договарят за координирано разширяване на вътрешното потребителско и инвестиционно търсене, може да бъде стимулиран световният икономически растеж. Изострянето на политическото противопоставяне и възраждането на духа на Студената война обаче прави тази възможност е по-скоро хипотетична.
 
 
 През 2008 – 2009 г. светът преживя първата наистина дълбока и всеобхватна криза в условията на съвременната глобализация. В научната и публицистичната литература кризата от 2008 – 2009 г. най-често се определя като „глобална финансово-икономическа криза“ или просто като „Голямата рецесия“. По-задълбоченият комплексен научен анализ логично стига до заключението, че по своя характер тази криза е системна (структурна), което я прави аналогична на Голямата депресия (1929–1933 г.) и кризата от 70-те години на миналия век. Системният характер на кризата означава, че тя е многоаспектна, обхваща широк кръг области на икономическия и социалнополитическия живот и окончателното ѝ прео­доляване отнема относително дълъг период (средно 10 години, според някои оценки) (1).
 
Кризата от 2008–2009 г. е закономерен резултат от натрупването през последните...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови