Препича. Слънцето на реформата се е вдигнало високо горе в медийното небе и ни залива с топла благодат и мъдри слова.
Да, ама ние вехнем.

Размишлявам с премрежен поглед на убеден демократ и либерал, какъвто е може би всеки артист, над сентенцията „Демокрацията е ужасно нещо, но светът още не е измислил нещо по-добро“. Под влияние съм на лавината от примери, заливаща ме от телевизионния екран, радио ефира и изпосталелия вестникарски пазар. Блажено се мушвам в леглото и заспивам, с чувството, че бягам в правилната посока към мечтата да осигуря едно по-добро бъдеще на децата си .

И се започва една...

Там някъде, в подсъзнанието, изплува нещо мрачно и неизтребимо – червеят на съмнението. Той ми припомня другата реалност на това ежедневие. Ежедневие на овехтелите гардероби на сценичните институти, където съм се ровил с опасност от дихателни проблеми. На мразовитите работилници за декори, които са най-често несръчно пригодени гаражи или части от фоайета. На разкривените и ръждясали на открито железни конструкции, от които...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!