През 1983 година Ралф Дарендорф постави своята прочута диагноза: социалдемократическият век завърши, целите на това движение почти са постигнати. Те промениха не само обществото, но и програмите на всички партии, както и общественото съзнание. Дотук с анализа. А от това следва и либералното пожелателно мислене – с този успех социалдемократическите партии се превърнаха в исторически излишни.

Този анализ тогава се потвърждаваше от много неща. Но днес, след три десетилетия неолиберална доминация, той изцяло е отречен. Причините и измеренията на това явление трябва внимателно да бъдат анализирани от социалдемократическите партии, ако те искат да постигнат ново начало.

Прекалено много неща в ключовите сфери на социалната сигурност, на опитомяване на пазарите, на социалната мобилност, на равнопоставеността, на обещанията за напредък за всички – неща, които Дарендорф прогнозираше, оттогава насам се развиха точно в обратната посока. Неолибералната ера направи възможна една „тиха революция“, която изтри или направи неузнаваеми тогавашните социалдемократически представи за действителността.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!