Тома Томов е български журналист, международник, автор на документални филми за значими хора и събития от световната политика, култура и изкуство.

 

„ОНЕЗИ БЪЛГАРСКИ АНГЕЛИ, КОИТО СИ ДАДОХА ЖИВОТА, СЕГА НИ ГЛЕДАТ И РЕВНОСТНО ИСКАТ НИЕ ДА УСПЕЕМ”

Брой 5-6, септември-октомври 2017

Слово на доайена на 44-ото Народно събрание Тома Томов при тържественото му откриване 19 април 2017 година

 


Възрастта ми дава няколко минути право да Ви помоля – затворете очите си и погледнете със сърцата си. Представете си на каданс как целият този декор около Вас изчезва – колоните, лампериите, кристалните полилеи, банките и подът под краката Ви дори. През кладенеца на времето отиваме там, където е наченато възкресението на българската държава и Бенковски излиза от Панагюрище на 14 априлий начело на десетки конници, които бляскат с оръжията си. През урви и пропасти само по една-две хайдушки пътеки може да се достигне до това чудно място, наречено Оборище. Строги стражници питат: „Кой живей?“ и отговорът е: „Да живее България!“, а след третата стража тъмнината е все по-гъста и пътеката все по-тънка, и води все по-надолу в усоето, към дъното на един кратер, из който ще изригне страховита лава.

И изведнъж там, в дълбокото, където чернее като в рог, от огньовете и фенерите се издига голямо светливо кълбо и гледката е грандиозна, величествена, феерична като в античен театър. Първото законодателно българско Народно събрание! Поп Груйо Бански с червения патрахил и сабята, Георги Икономов – яснопевецът, Захари – летописецът, Бенковски – пламтящ от безпаметна любов към отечество, а на черковната маса, пренесена кой знае как през пущинаците, грее Светото Евангелие, а върху него кръст и револвер. Председател на този най-пръв по достолепие парламент е благородният Панайот Волов.

 Депутатите, разположени амфитеатрално върху папрат и букови листа – 13 учители, 11 занаятчии, 19 търговци, някои твърде заможни, 17 земеделци, 3 свещеници и един лекар. Измежду тях – 27 войводи и 34 посветени в народното дело още от апостол Васил Левски – йеродякон Игнатий – всичките образовани, просветени, просветлени, не момчетии, не луди глави, а хора наясно с историческите последици от вулкана, който ще предизвикат. Те не мислят за кариера, не сключват сделки, не правят компромиси, защото няма баланс между свободата и робството, между правдата и неправдата, дали клетва пред Бога и пред народа с едно желание – да положат живота си за свободата на България. Нищо повече и нищо по-малко!

 Захарий казва: „Моите оборищенски депутати са ангели – най чистите и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийския камшик.“ Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде. Висока летва – те са ангели, а ние – техните наследници. Не знае милост Захарий Стоянов.

И тук ще се отклоня от текста. Аз вярвам. Христос Воскресе. Наистина Възкръсна. Има видим, има невидим свят. И в този голям невидим свят тези български ангели, които си дадоха живота, те буквално сега гледат нас. Те ревностно искат ние да успеем, да не се спънем, да не се провалим. Техният свят е нашият свят, сега наша грижа, наша отговорност! Трябва най-сетне да оправи дома ни, да има благоденствие, да дойдат най-после така жадуваните златни години – седем по седем, да си върнем децата, които натирихме по света да се лутат за чужд хляб. Не е достатъчно отвън само да са цъфнали дърветата. Трябва под тях да няма мъка и отчаяние.

 Предлагам да пристъпим към най-важната част от нашата работа днес – полагане на клетвата!

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови