Георги Пирински е главен редактор на сп. "Ново време"

120ГОДИНИ КРИТИЧЕН ПРЕГЛЕД „НА УМСТВЕННИЯ И ОБЩЕСТВЕННИЯ ЖИВОТЪ“

Брой 7-8, ноември-декември 2017

Драги читателю,

Нека настоящият брой събуди така липсващото в днешно време радостно чувство за това, че и днес, както и преди 120 години, и социалистите, и симпатизантите на левицата, а и всички мислещи хора имат до себе си списание „Ново време“ – останало вярно на мисията си да бъде критичен преглед на „умствения и обществения живот“ и у нас, и по света. При това – преглед, последователно от позициите на живия и вдъхновяващ марксистки възглед за материалния и за духовния живот на обществото, възглед, будещ импулса и волята за друго, за ново социалистическо битие и съзнание.

Дано съдържанието на броя даде необходимата представа за сложната, но винаги търсеща същностните отговори на времето съдба на списанието. Като червена нишка, от началните текстове на основателя Димитър Благоев – Дядото, през думите на редактиралите списанието от 1951 година до наши дни, личи една обща решимост – публикациите да убеждават не само със силата на аргументите и фактите, но и със сплотяващата мелодия, заложена в тях. Началните акорди на тази мелодия ясно звънтят в поместените тук откъси от посветената на Благоев биографична творба на Мерсия Макдермот „Ален мак самотен“.

Поглеждайки назад в летописа на списанието, си заслужава да припомним и такъв епизод. През 1983 година е свалена от публикация статията на Александър Лилов „Маркс и марксизмът пред предизвикателствата на съвременността“ с „аргумента“, че само първият секретар може да е идеологът на партията! Един от показателните примери за съдбовната слабост на  авторитарния социа­лизъм да се самовъзхвалява, вместо дълбоко критично да подлага на осмисляне и, когато се налага, на същинска преоценка развитието си във времето.

И още – съществен дял от настоящия брой е посветен на епохално събитие със столетна давност, с названието на което днес повечето коментатори изпитват силни затруднения. Затова нека „помогнем“ – става дума за Великата октомврийска социалистическа революция. А че е била и остава именно такава, ярко свидетелство е и живата и задълбочена картина, описана от Джон Рийд в безсмъртната му книга „Десет дни, които разтърсиха света“!

И така – приятно празнично четене и с поглед към Новото време и брой първи на Новата 2018 година.

                                                            

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор