ПЪРВАТА КНИЖКА

Брой 7-8, ноември-декември 2017

 ОТ ВЕХТ ЖИВОТ КЪМ „НОВО ВРЕМЕ“

 

„Стъмняваше се. Последний ден на заминуващата безвъзвратно стара година отстъпваше на последната ѝ нощ. На запад червенината, с която зимното слънце взе последно „прости“ от вехтата година, лека полека изчезваше и се сливаше с тъмно-пепелявото небе…“  Така започва първата книжка на списание „Ново време“, появила се през януари 1897 г. Не с уводна статия или програмен текст. А с разказ от Димитър Полянов.

В онази мразовита нощ две дечица в парцаливи дрешки, сковани от студ и страх от вълците, чакат „на стотина крачки от града, всред широкото поле“ завръщането на батя си – солдатина. Войникът е последната надежда на дома здрав и силен човек да се изправи срещу мизерията, болестите и липсата на как­вато и да било перспектива в него. Домът всъщност е колиба с порутени стени, книжни прозорци и угаснало огнище. В Новогодишната нощ безработният баща напразно опитва да изпроси милостиня и парче хляб от чорбаджията, който гуляе с градските първенци. Несретниците си лягат гладни, а на сутринта умира и последната им надежда. Солдатинът няма да се завърне. „Нова година – вехт живот“, така се казва разказът.

Вехтия живот и социалните неправди описват още два разказа и едно стихотворение. А осмислянето им започва след това.

Първа след литературния раздел идва теорията, с „Обществено-исторически очерци“ от К. Кауцки. С името Генчев е подписана статия за „Женския въпрос у нас“, който „съществува във всички по-напреднати и образовани страни, тръгнали в пътя на прогреса и цивилизация­та“, но „у нас никакво съзнателно движение няма още.“

 „И от камъните стана хляб“ е научно-популярна статия за постиженията на органичната химия и възможностите на науката да направи производството на храни независимо от „растителния процес на растения­та“. „Решаването на „стомашния въпрос“ обаче не е решение на социал­ния“, заключава авторът. Защото „…не от по-голямото или по-малко завладяване на природните сили, не от възможността да произ­веждаме каквото си щем количество хранителни вещества зависи решението на социалния въпрос, но именно от това, че средствата за производството на храната и на другите нужди за живеене трябва да се отнемат от ръцете на малкото число капиталисти и да се предадат в ръцете на обществото.“

Благоев пише „Няколко бележки върху земледелческия въпрос у нас“ и наблюдения „Из живота и литературата“ (Вж. стр.7). Следва класическа идейна полемика по въпроса „Наближава ли краят на научния социализъм?“

Рубриката „Социален преглед“ е всъщност външнополитически обзор, посветен на арменския геноцид и по-конкретно на завземането на Отоманската банка в Цариград, с което група арменски революцио­нери се опитват да привлекат вниманието на международната общност. Статията е изградена върху дипломатически съобщения и много свидетелски разкази в европейската преса. Критично анализира политиката на „великите сили“, изразява силно възмущение от пасивността на Европа пред кланетата и задава сакралния въпрос: „Какво трябва да бъде поведението на социалис­тите от всички страни спрямо арменските работи и въобще източния въпрос?“ И отговаря: „Не иска никакво съмнение, че социалистите навсякъде са се обявили за покорените против покорителите, за експлоатираните и мъчените против експлоататорите и мъчителите. Обаче на Изток тази роля става още по-наложителна…“

„Политическият преглед“ прави обзор на събитията в страната, като акцентира върху „личната политика и нашите партии“.

Има и рубрика „Книжнина“. Тя препоръчва на читателите току-що излязлата книга с парламентарни речи на Н. Габровски в току-що разтуреното VIII обикновено Народно събрание. Като най-важна се определя речта по „закона за покровителствувание местната индустрия“, защото „почвата на социализма е в економическото развитие“. А от другите речи „ний особено препоръчваме на читателите речта за пропорционалната избирателна система“.

Да, някои теми и след 120 години са си същите. Сякаш нищо не се е променило, поне що се отнася до политическите нрави и политическия живот. А новото време, уви, възроди и „вехтите“ социални проблематики. 

Заминават безвъзвратно последните дни на 2017 година. Червенината, с която зимното слънце си взема последно „прости“ от вехтата година, лека-полека изчезва и се слива с тъмно-пепелявото небе… А нашето „Ново време“ продължава да се вглежда в далечните очертания на едно изпълнено с повече надежда и справедливост бъдеще.

 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови