Николай  Ирибаджаков (1920-2008) е философ марксист, академик на БАН. Ръководи сп. „Ново време“ от 1956 до 1989  година. Публикуваме една негова обобщена оценка за ролята на списанието по това време.

 

КОМПРОМИСИ С НАУЧНАТА СИ СЪВЕСТ НЕ СЪМ ПРАВИЛ

Брой 7-8, ноември-декември 2017

Няма талантлив учен в България, който да не е публикувал своя статия в „Ново време“


 Наистина „Ново време“ беше теоретичен орган на ЦК на БКП . Но нали от 1951 до 1953 аз съм „редактор“ на сп. „Ново време“, от 1953 до 1958 г. съм „зам. отговорен редактор“ на сп. „Ново време“, а от 1958 до  1990 г., т.е. в продължение на 32 години, аз съм бил „отговорен редактор“ на списанието, който е отговорен за цялата линия на списанието и съм публикувал голям брой теоретични статии, които го характеризират като принципен противник на догматизма и ретроградността.

Случайно ли е, че Митко Григоров, Начо Папазов, Т. Павлов, неговите привърженици, непрекъснато обвиняваха сп. „Ново време“ в ревизионизъм. Случайно ли на страниците на „Ново време“ бяха публикувани статии като „Научните дискусии – обективна  необходимост за социалистическото общество“, „Догматизъм и творчески марксизъм“ и други, бяха превеждани и използвани от прогресивните сили както в другите социалистически страни, така и в несоциалистическите страни.

Случайно ли на страниците на сп. „Ново време“ бяха публикувани научни дискусии и по въпросите за отношението между философия и биология, по въпроси на историческата наука и по основни въпроси на икономическото развитие на капиталистическите страни, по проблемите на партийното строителство – дискусии, в които често участваха учени от други социалистически страни.

И още нещо. Може би няма да сгреша, ако кажа, че няма талантлив учен в България, който да не е публикувал своя статия в „Ново време“, че много наши учени са започнали своята научна биография на страниците на сп. „Ново време“ и че в състава на самата редакция винаги е имало  младежко попълнение, което понякога идваше в редакцията направо от университетската скамейка, че основно изискване към всички редакцион­ни работници в „Ново време“ бе да се развиват като научни работници. Това бе основно партийно задължение.

И още нещо. Редакцията изискваше от своите редакционни работници да повишават езиковата си култура, да имат обективно познание както за социалистическия, така и за несоциалистическия свят. Не само насърчаваше, но и организираше изучаването на чужди езици. Всяка година планомерно осъществяваше научни командировки на своите работници както в социалистическите, така и в капиталистическите страни. Поддържаше богата библиотека, в която се получаваха чуждестранни вестници, списания и книги. Изпращаше свои работници на научни конференции и симпозиуми.

Самият аз започнах научната си кариера като член на редколегията на сп. „Ново време“ с висше образование по философия и я завърших като член на Дирекционния комитет на Световната федерация на философските дружества, като член на Международния философски институт със седалище Париж, и д-р на философските науки, като професор-ръководител на Катедра по история на философията и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в продължение на 20 години (от 1969 до 1989 г.), като автор на 23 научни книги и стотици статии, много от които преведени и издадени в чужбина на руски, немски, полски, унгарски, румънски, чешки, словашки, френски, английски, испански, турски, арабски и гръцки език. За научните си постижения бях отличен с Димитровска награда и със званието „Народен деятел на науката“. Компромиси с научната си съвест не съм правил!

 

 Източник:  Цацов, Д. 2013. Догматици и ревизионисти в българския марксизъм (Контекстът на производство на философски знания през 60-те години на ХХ в.), В. Търново, Фабер.

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор