Живко Георгиев е социолог, управител на социологическата агенция „Джи консултинг“. Ръководи сп. „Ново време“ през 1991-1992 г.

„НОВО ВРЕМЕ” ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА НОВОТО ВРЕМЕ

Брой 7-8, ноември-декември 2017

Пред лявото има повече въпроси, отколкото отговори, а мисията на списанието е заложена в неговото име


 

В началото на 90-те години се оказах за кратък период главен редактор на сп. „Ново време“. Защо на поредния форум на БСП са се спрели на мен, не знам. Допускам, че в новата ситуация не е имало желаещи, а и са търсели нови лица, едновременно с лява политическа ориентация, но и несвързани с партийно-политическа кариера в БКП.

Политическата ми активност към момента се изчерпваше с търсенето на нови леви алтернативи в движението „Път към Европа“ и консултации в области, релевантни на социологическата ми компетентност.

Приех го като жест към новопоявилите се реформаторски леви движения във и около БСП и с ясното съзнание, че сп. „Ново време“ в новите условия по необходимост ще се окаже в ситуация, по-близка до тази при появата си, отколкото преди 2–3 години.

Докато бях главен редактор, редакцията се редуцира до 2–3 души, финансовата подкрепа едва покриваше издателските разходи. Позитивното бе, че нямаше спуснати директиви, опит за вътрешнопартийна цензура или въвличане във вътрешнопартийни битки. Сп. „Ново време“ се превърна в свободен форум на левите идеи, които към този момент лявото бе в състояние да роди.

А периодът бе по своему интересен, поне от интелектуална гледна точка. Първо, лявото очевидно бе в криза и се луташе между носталгията по миналото и чувството на вина, между покаянието и реваншизма, между прагматизма и нови форми на социален утопизъм. В крайна сметка БСП избра като ориентир за своята трансформация социалдемократизацията и пое по този път. В конкретния времеви момент това се осмисляше и като връщане към корените на лявата идея у нас.

Сп. „Ново време“ по необходимост превърна в свои основни теми:

• осмисляне на миналото на БКП и причините за провала на тези леви идеи и проекти, които тя се опита да реализира между 1944 и 1989 г.;

• стимулиране на дебата за левите алтернативи пред българското общество;

• теоретично осмисляне на тенденциите в развитието на света и проекциите им върху развитието на страната;

• противодействие на опита на дясното да се превърне в културен хегемон в българското общество.

Тези теми са ключови за списанието и през всички тези години след 1989 г., когато и българското общество, и светът се промениха радикално под натиска на новите технологии, глобализацията, новите глобални предизвикателства.

Сп. „Ново време“ наистина се оказа в ново време и занапред като форум на лявото мислене то трябва да търси отговор на въпроси от рода на:

• Защо лявото не успя да се възползва от провала на един от основните си опоненти - неолиберализма?

•  Какъв е левият отговор на глобализацията и потребителското общество?

• В състояние ли е левицата да стане отново носител на оптимистична теория за развитието на българското общество, а и света като цяло?

Пред лявото наистина има повече въпроси, отколкото отговори. И в това е предизвикателството пред форуми като сп. „Ново време“. И мисията му, заложена още в неговото име, която безспорно е насочена към бъдещето. А България наистина се нуждае от ново бъдеще, различно от това, което изглежда най-вероятно в логиката на тенденциите от последните десетилетия.


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор