Пролог

1. За 6 години – 3 войни, 2 национални катастрофи, 295 000 убити, над 300 000 ранени, 90 000 в плен, 350 000 бежанци от Егейска Македония и Източна Тракия, 600 000 българи извън пределите на България, над 2 млрд. лв. загуби, геноцид над тракийските българи, Ньой, отнети територии, Македония – несбъднат блян; 2 млрд. и 250 млн. златни франка репарации, които България би трябвало да изплаща 270 години, плюс 120 млн. лв. всяка година за издръжката на Междусъюзническата комисия, на Контролната военна комисия, на Комисията за определяне на границите; армията ‒ орязана (от 800 000 на 20 000 души) и разоръжена (от над 1 млн. пушки – 23 000, от 5300 картечници – 300, от 3600 оръдия – 200), героите от войните – унизени… 

Българският порив е прекършен, българският дух – сломен, „българското чудо“ – срутено в една бездна, погълнато от една страховита паст; народ и държава – пропаднали в един бездънен, жесток времеви разлом, където върлуват политически
мародери и мошеници, партийни черноборсаджии и гешефтари, загробващи заеми, всевъзможни банди…

И още: за 5 години...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!