Калин Първанов е журналист с дългогодишен опит в български медии. Работи в сайта „Барикада“. Бил е заместник-главен редактор на списание „Тема“ и редактор в сп. „А-specto“ . Завършил е психология, специализирал е политически мениджмънт. Участник в Инициативния комитет „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“.

  

 

БСП – НАКЪДЕ С(ЛЕД) НИНОВА?

Брой 6-7, юни-юли 2019

 
Председателката на все по-разделената партия успява да сe измъква суха и да намира отговор на всички въпроси, с изключение на три. Те обаче са най-важните.

 


Корнелия Нинова се задържа на лидерския пост в БСП, благодарение на един трик (по Лукарски) и на още един успешен похват. Ако оставим настрана юридическите и морални проблеми, следващи от решението ѝ да оттегли подадената си оставка, тя успя да излезе от блатото цялата в бяло и да представи борбата за личното си оцеляване като битка с Организация на чудовища и злодеи (ОЧЗ), оглавявана от Георги Гергов и Сергей Станишев.

Тези дни удобна амнезия е обхванала мнозина социалисти не само заради напредналата средна възраст на партията. Мнозина са склонни да не си спомнят, че Нинова нямаше да се добере до партийния връх, ако на един предишен конгрес Гергов не ѝ беше прелял гласове с голямата кофа. Както и че начален тласък на политическата ѝ кариера даде не друг, а сегашният председател на ПЕС.

Днес БСП под ръководството на Нинова има нова „милениумка“ (по името на либералния клуб „Милениум“, откъдето произхожда), за която никой не беше чувал, преди да цъфне на трето място в евродепутатската листа. Но самата Нинова също е „милениумка“ на Станишев – тъкмо по негово време кандидатдепутатските листи на БСП се напълниха с хора, за които никой в партията не можеше да се сети къде са били в последните 10 години или, аджеба, откъде са се взели. Заедно с това тя е почерпила богато от политическия му опит.

Също като Станишев, Нинова се очертава като шампион по спечелените победи върху вътрешнопартийния тепих, за сметка на поредица загуби на националния терен – там, където се играе дербито срещу политическия противник. И бившият председател на БСП разиграваше етюди с поемане на отговорност и оттегляния от поста пред същите зали и в почти същия им състав, които го аплодираха и молеха да остане. Все пак Станишев правеше това малко по-издържано в политически и в юридически план  – с поискани вотове на доверие, а не с подаване и оттегляне на оставка (сякаш фокусник вади зайче и го прибира обратно в цилиндъра си). Той се беше изпедепцал в изкуството да носи от девет дерета вода само и само да докаже, че поредните загубени избори не са чак толкова тежка политическа загуба: вярно било, че тези резултати са отстъпление в сравнение с по-по-предишните избори, когато натрупал ланския сняг, обаче били малко по-добри от предишните, когато снегът се стопил. И т.н. и т.н.

Подобни обяснения може да чуете и от сегашната председателка, която умело жонглира с проценти и прави сравнения с избори, проведени в несъизмерима политическа обстановка. Ако наесен БСП успее да спечели кметското място поне в един областен град, бъдете сигурни, че това ще бъде провъзгласено за чутовна победа на българския „социализъм“ и лично на Нинова, съизмерима с Дряновската комуна. И отново ще се намерят хора, които да ѝ повярват.

„Аз ви се извинявам, че сте поставени в това състояние, аз създадох този хаос и аз ще трябва да подредя нещата“ – учудващо е, че тези думи на Нинова се цитират като най-голямо достойнство в речта ѝ пред конгресното заседание онзи ден.

С характерния си стил председателката на БСП си създаде кохорта поклонници, наблягащи също като нея много повече на емоциите, отколкото върху фактите и трезвия анализ. Но държанието им на партийни форуми, както и в социалните мрежи, наподобява повече отношението към религиозен, а не към политически водач. Нещо подобно представляваха, погледнати отстрани, Костовистите от седмия ден при залеза на СДС, сега наблюдаваме Корнелианците от осмия.

В дълбоко разделената от Нинова БСП се връща лексика, позната на по-възрастните поколения от епохата на процеса срещу Трайчо Костов и неговата група. Лепят се епитети като „гадове“, „гниди“, насочени към други членове на организацията, носят се призиви за „изчистване от партията на всички вредни елементи“.

Политическото лидерство
е упражнение по събиране на хора, не по изваждане

В тази обстановка не би било зле новоизбраният евродепутат от БСП Иво Христов (ако иска да бъде полезен на партийната си председателка, освен с възхвалите си) да разкаже на Нинова за лозунга и кампанията на френските социалисти от началото на 80-те, описани от самия него в книгата му за Митеран. Лозунгът, позволил на ФСП и левицата да спечелят избори след десетилетия в изолация от властта, гласи „Спокойната сила“. Посланието, което днес излъчва БСП, е тъкмо обратното: „Истеричната слабост“. Тя се превърна в сборище на намръщени, сочещи с пръст, заклеймяващи и враждуващи хора, вдъхновявани единствено от някакви консервативни конспирации. Няма го и Миков да разведри обстановката с някой лаф – „Колеги, намалете волумето!“.

В такава среда председателката на БСП, следва да ѝ се признае, успява някак да сe измъква суха и да намира отговор на всички тежки въпроси, с изключение на три. Те обаче са най-важните:

üМоже ли да обедини собствената си партия, която раздели и смрази до исторически нива?

üЗнае ли формула, която да събере по някакъв начин и цялата левица, ако не всички хора с леви убеждения?

üИ как – ако не е способна да извърши първото и второто, ще обедини критична маса български граждани, която да прерасне в движение и в ново обществено мнозинство за прекратяване на дългогодишното управление на ГЕРБ?

Само с инат и гола амбиция не става, трябва и ….

Барикада, 18 юни 2019,

https://baricada.org/2019/06/18/bsp-nakude-sled-ninova/

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови