Георги Пирински е главен редактор на сп.„Ново време“  и доскорошен депутат в Европейския парламент. Бил е народен представител от БСП от 1990 до 2009 г., заместник-председател на БСП (1990-1996), министър на външните работи на България (1995-1996), председател на 40-ото Народно събрание (2005-2009). 

 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ ТОРПИЛИРА ДЕМОКРАЦИЯТА В ЕС

Брой 6-7, юни-юли 2019

Срещу налагания от десницата неолиберализъм и крайния национализъм, подхранван от разочарованието на хората,  може да успее  само политика, която обединява силите на социалистите и демократите, на европейските леви и комунисти и на Зелените – на тази задача са длъжни да посветят усилията си и евродепутатите, излъчени от БСП!



 След три денонощия (30 юни ‒ 2 юли т.г.) лидерите на 28-те държави членки във формат Европейски съвет излъчиха кандидатите за четирите водещи длъжности в ЕС – президента на Комисия­та, президента на Европейския съвет, председателя на Европейската централна банка и Висшия представител за външните отношения и политиката за сигурност на Съюза. И процедурата, и излъчените личности предизвикаха пряко противоположни реакции.

Според поддръжниците на наднационална федерална Европа изборът е станал по възможно най-достойния начин, при пълна прозрачност и демократичност, а избраните щели да олицетворяват съвършенството на Европа пред външния свят, в който ЕС с нова решителност да отстоява своите ценности и интереси. Двете жени и двамата мъже, избрани на високите постове, били възможно най-добре подготвените да изпълнят тази нова мисия на ЕС. А на вечно недоволните критици на ЕС можело да се отговори с демонстрираното от гражданите по време на Евроизбори 2019 доверие и привързаност към Съюза и особено към еврото! Твърде розова картина, която обаче прикрива

драстичното разминаване между действията на лидерите
и изискванията за прозрачност

и демократични решения. Става дума преди всичко за отхвърлянето на принципа за водещия кандидат като основен при определянето на председателя на Европейската комисия – най-отговорния пост в системата от институции на ЕС, доколкото именно Комисията направлява текущото функциониране на Съюза и осъществява законодателната инициатива в рамките на ЕС.

Както е известно, в течение на почти година преди евроизборите основните европейски партии на свои конгреси излъчиха водещите личности, които да бъдат носители на предизборните платформи на партиите, с ясни позиции и предложения за промените, които според тях се налагат в ЕС. В предизборната кампания тези личности участваха в поредица от телевизионни дебати на европейско равнище и в десетки и стотици срещи и дискусии в страните членки, в хода на които отговаряха на въпросите на медиите и на гражданите и заявяваха своите предложения и ангажименти към избирателите.

Резултатите от изборите за Европейски парламент изключиха възможността двете най-големи партии – Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС), да договорят помежду си взаимно приемлив пакет за ръководните постове и наложиха необходимостта да се търси компромисно решение с участието на повече представени политически семейства. Известно е, че в светлината на изборните резултати социалистите настояха техният водещ кандидат Франц Тимерманс да оглави Комисията с аргументите, че през последните 20 години тя е била ръководена от член на ЕНП, както и че той безспорно се е изявил като най-убедително представилият се в хода на предизборните дебати и най-подготвен кандидат с многогодишен управленски опит на различни правителствени равнища. Също е известно, че неговата кандидатура бе отхвърлена в резултат на съпротивата на
Вишеградската четворка плюс Италия.

В крайна сметка изборът се спря на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен. Именно този избор в най-голяма степен отразява как Европейският съвет на практика торпилира демократичното начало за функциониране на ЕС. За разлика от водещите кандидати, г-жа Фон дер Лайен е съвършено непозната за по-широките среди в страните членки. Не е ясно досега тя да се е занимавала по-конкретно с европейските дела, нито какви са нейните по-определени възгледи, ако има такива, по острите открити въпроси, пред които днес е изправен ЕС.

Главното в станалото въобще не е, че с този избор лидерите в Европейския съвет отхвърлиха една кандидатура в полза на друга. Същинското му значение се заключава в практическото обезсмисляне на целия предизборен процес на изработване на платформи на основните политически сили, състезанията за излъчване на техни водещи кандидати като олицетворяващи съответните платформи на европейските политически партии, както и откритите дебати между тях и срещи с избирателите, като задължителни условия за демократичен избор на политици с ясно заявени позиции и ангажименти!

Вместо това бе възстановена традиционната практика на елитарно договаряне в резултат на пазарлъци в малките часове на денонощието за разпределение на властови позиции.

Резултатът от гласуването на 16 юли т.г. в Европарламента, с което Фон дер Лайен бе утвърдена за председател на Европейската комисия с мнозинство от едва 9 гласа (383 „за“ от общо 747 членове на ЕП в момента) е нагледно потвърждение именно на това потъпкване на демократичното начало за издигане и утвърждаване на кандидатури на най-отговорните постове в ЕС. Против очевидно са гласували евродепутати от групите на левите и на Зелените, плюс някои членове на групата на социалистите, отстояващи демократичното начало като основополагащо за Европейския съюз като общност на гражданите, а не на корпорациите, а така също и представители на крайната десница.

Що се отнася до очакванията на вишеградци, че германският министър на отбраната ще бъде по-отзивчива към техните претенции и възражения, коментарите са, че им предстои сериозно разочарование, тъй като всъщност тя е убеден федералист с твърди намерения да утвърждава наднационалното начало в дейността на Съюза. Тук стигаме до

тезата за европейския суверенитет
като задача номер едно пред ЕС

в новите условия на глобалния свят, в който се разпада т.нар. следвоенен либерален ред. Както френският президент Макрон, така и традиционната европейска десница, лансират тази теза като най-
важната цел в необходимото обновление на ЕС ‒ утвърждаване на неговата способност да отстоява своите интереси самостоятелно, в конкуренция и противовес на другите центрове на глобална сила – Китай, Русия, а и САЩ. Което на практика означава ново засилване на ролята на Европейската комисия като носител на наднационалното технократско начало във функционирането на Съюза.

Въпросът е, че на практика това съвсем не е „неутрален“, неполитизиран вариант на развитие. Напротив, то представлява пълно продължение и засилване на неолибералната парадигма, налагаща господстващата роля на пазарната конкуренция и фискалния остеритет. Парадигма, налагана от едрия бизнес за сметка на социалното начало, съдържащо се в Договорите за ЕС и призвано да осигурява прио­ритет на интересите на гражданите на Съюза за достоен живот и равни житейски шансове.

Потвърждение в това отношение е и кандидатурата на Кристин Лагард за Председател на Европейската централна банка. Също противно на евентуалните очаквания за по-гъвкава политика от страна на представител на Франция начело на банката (вместо на Германия, с нейната свръхограничителна парична политика) на практика може да се окаже, че всъщност Лагард е „по-германка от германците“ в това отношение. Що се отнася до избрания Президент на Европейския съвет, либерала Шарл Мишел, то той очевидно ще бъде напълно в синхрон с Фон дер Лайен и с Лагард в утвърждаването именно на това наднационално неолиберално начало. Като министър-председател, през последните години той се посвети на последователното ограничаване на социалните права на гражданите на Белгия, предизвикало масови стачки, в това число и на национално равнище, организирани от профсъюзите и довели до нееднократно блокиране на столицата Брюксел в продължение на дни.  На фона на тези ключови назначения

цената, платена на социалистите

с избора на социалиста Жозеп Борел, министър на външните работи на Испания, за Върховен представител по въпросите на външните отношения и политиката за сигурност, както и съгласието за номиниране на представител на социа­листите за първите две и половина години на поста Председател на Европейския парламент, е повече от скромна. Тя не отнема нищо от победата на Макрон и на линията, налагана от него, в полза на едрия бизнес. Същата,  която предизвика и яростния бунт на „жълтите жилетки“ в неговата собствена страна.

Въпросът за развитието на европейския проект оттук нататък съвсем не е „надполитически“, а принципът на водещия кандидат като основен при избора на председател на Комисията съвсем не е страничен по отношение на отговора на този въпрос на въпросите. Всъщност той има два коренно различни отговора именно в зависимост от политиката, която следва да се заложи в основата на новия проект за Европа; единият ‒ по-нататъшното утвърждаване на неолибералния диктат в интерес на крупните банки и корпорации, другият ‒ напротив, отхвърлянето му в полза на Социална Европа, подчинена на целите, заложени в основополагащите договори за ЕС, предвиждащи формиране на социална пазарна икономика с пълна заетост и последователно съкращаване на различията в икономическо, социално и териториално отношение чрез провеждане на решителна ресурсно осигурена кохезионна политика.

Такава Европа е възможна единствено чрез утвърждаване на демократичното начало на функциониране на ЕС, на първо място, що се отнася до баланса между компетентностите на отделните държави членки на нацио­нално равнище и правата, предоставени от тях на европейските институции на ниво на ЕС. В основата на необходимия работещ баланс следва да залегне принципът на суверенната демокрация. Той означава, че отделните държави приемат основни цели и норми, които следва да спазват като добросъвестни членки на Съюза, като същевременно запазват правото и възможността самостоятелно да определят конкретните политики и средства за постигането им,

освободени от диктата на Брюксел

Това по същество е подходът, застъпван от социалистите. Предизборният манифест на ПЕС бе подчинен на каузата за Нов социален договор за Европа. Португалия, при управлението на лявата коалиция, представлява красноречив успешен пример за предимствата именно на суверенната демокрация, позволила на страната да излезе от режима на ограничения, наложен от т.нар Тройка (МВФ, ЕЦБ и ЕК) не чрез сурови социални ограничения и съкращения, а напротив – чрез насърчаване ръста на икономиката и на доходите, увеличаване на социалните разходи и публичните услуги при прогресивно данъчно облагане.

Що се отнася до Групата на социалистите в новия Европарламент, то там са нужни сериозни усилия, за да се възприеме напълно този подход като основополагащ за цялостната дейност на групата в различните комисии и в пленарните заседания.

Впрочем, в тази връзка недоумение буди отсъствието на представител от Делегацията на българските социалисти в Комисията по заетост и социална политика на ЕП, в която на първо място се изработват проектодирективите и резолюциите по социалния дневен ред на гражданите на Съюза. Доколкото бе съобщено, че делегацията е постигнала адекватно представителство във всички комисии от интерес за нас, то остава съвършено неясно как така социалната комисия не се разглежда като пръв приоритет, в който представителите на БСП следва да са най-активни. Но това е тема за друг разговор.

Решенията на Европейския съвет по ключовите назначения в ЕС представляват особено фрапираща проява на общия „кръстоносен поход“ срещу демократичните устои на обществено-политическия живот, предприеман от десницата в Европа, а и в България с прокараното от ГЕРБ  и ДПС плюс „Атака“ решение за един лев на глас субсидия и „отворен американски“ начин на частно финансиране на партиите. Такъв режим не съществува никъде по света, в това число и в САЩ, което гарантира пълно подчиняване на политическите партии на диктата на парите. Срещу този подход е наложителна далеч по-голяма мобилизация и отпор, какъвто сме длъжни да окажем и ние, българските социалисти ‒ и у нас, и в Европейския парламент. Отпор, за какъвто е нужна недвусмислена демократична социалистическа идейна основа и  категорична политика като отрицание както на налагания от десницата неолиберализъм, така и в не по-малка степен и на крайния национализъм, подхранван от разочарованието на хората от неолиберална Европа.

Такава политика може да успее само с обединяване на силите, отстоя­ващи демократични принципи и ясна социална ориентация на Европейския съюз, представени в новия Европейски парламент от политическите групи на социалистите и демократите, на европейските леви и комунисти и на Зелените – задача на задачите, на която са длъжни ясно и недвусмислено да посветят усилията си и евродепутатите, излъчени от БСП!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор