Марк Ендевелд е журналист, автор на трудовете „Двусмисленият господин Макрон“, Фламарион, Париж, 2015 г. и „Големият манипулатор. Тайните мрежи на Макрон“, Сток, Париж, 2019 г.

 

ПАРИЖКИТЕ ЛЕТИЩА ‒ МАЛКИ КОНЦЕСИИ МЕЖДУ ПРИЯТЕЛЧЕТА

Брой 6-7, юни-юли 2019

 

 

Перспективата за референдум относно приватизацията на парижките летища е шамар за Президента на републиката. Още като министър на икономиката Макрон направи всичко възможно, за да изтъргува това бижу на френската държава. Прибързаността, неубедителните финансови аргументи, както и мрежите на участващите в маневрите за продажбата обаче събудиха подозрения и обединиха опозицията.

 

ПО ВРЕМЕ на президентската си кампания Еманюел Макрон доста внимаваше да не каже, че като вземе властта, ще започне да приватизира. Най-многото, което спомена с половин уста пред журналисти на 2 март 2017 г., докато разясняваше проекта си за фонд „Индустрия и иновации“ с 10 милиарда евро, беше възможността да се продадат акции на публични предприятия: „Фондът, за който става дума, се състои в това да се отдадат на концесия или да се продадат ценни книжа за активи, притежавани днес от Агенцията за държавно участие“. Той побърза да обясни, че тези концесии няма да бъдат само „по бюджетни съображения“, но отказа да съобщи за кои предприятия става дума (1).

А убежденията му по този въпрос са отдавнашни. Като министър на икономиката при Франсоа Оланд, Макрон вече контролираше приватизацията на летищата в Лион, Тулуза и Ница и започна прехвърляне на държавното участие  към групите „Сафран“, „Оранж“ и „Енжи“.

На два пъти той искаше, както и днес, да приватизира „Парижки летища“ (Aéroports de Paris, ADP) – компанията, в която държавата държи 50,6%, твърди държавният секретар по транспорта от онези години Ален Видали в своя книга, публикувана през март т.г. (2). През есента на 2014 г., при подготовката на Закона за растежа, активността и равенството на икономическите шансове, Макрон предлага държавното участие да бъде сведено до 25%. Тогава Видали успява да спечели арбитража на министър-председателя Манюел Валс срещу този проект. Година по-късно обаче министърът на икономиката подхваща отново своя план: „Разискването се повтори дословно през 2015 г. на едно заседание в Елисейския дворец (...) Но Франсоа Оланд също прие моите аргументи срещу приватизацията, за която настояваха Еманюел Макрон и Мишел Сапен“, пише бившият държавен секретар.

„Акциите на „Парижки летища“, вече с доста висока цена, скачат с 20% в началото на годината“, пише вестник Трибюн на 11 май 2017 г. Веднага след избора на Макрон икономическата преса подчертава нетърпението на инвеститорите, съблазнени от перспективата за концесия на главните френски летища „Роаси-Шарл дьо Гол“, „Орли“ и „Бурже“. Сред кандидатите е групата „Ванси“, която притежава 8 процента от „Парижки летища“ и е най-облагодетелствана от приватизацията на автомагистралите, започнала през 2002 г. при премиера (социалист) Лоран Фабюс и разширена през 2005 г. от (десния) премиер Доминик дьо Вилпен.

В Президентството този проект е под наблюдението на Седрик О, бивш касиер на партията на Макрон  „Републиката, напред!“, който стана съветник на президента по общественото участие и цифровата икономика, а после, през март 2019 г., и държавен секретар, отговорен за цифровата икономика. Проектът се контролира също от Алексис Колер, генерален секретар на Президентството, един от най-близките хора на Макрон, който има най-голяма власт над индустриалните досиета. Това означава, че приватизацията на „Парижки летища“, както и на FDJ (френската компания за лотарийни игри и залагания – бел. ред.) или на енергийното предприятия „Engie“, е приоритетен въпрос.

Уви! Конституционният съвет одобри на 9 май искане на 248 депутати от ляво и от дясно за референдум със споделена инициатива (РСИ), който да признае парижките летища за „национална публична услуга“ (3). Това беше истински шамар за изпълнителната власт. Противниците на приватизацията обаче са изправени пред серия от препятствия: първо, да съберат за 9 месеца 4,7 милиона подписа, после Националното събрание и Сенатът да разгледат предложението, и само при условие че това не стане в срок от 6 месеца, Президентът на републиката трябва да организира референдума.

Шест дни, след като бе признато искането за референдум, Сметната палата изказа много силни резерви относно финансирането на плана за „иновации“, за който би трябвало да отидат средствата от приватизацията на летищата (4). Тя окачестви фонда като „сложна и неоправдана бюджетна механика“ и показа, че в действителност едва 250 милиона евро годишно ще бъдат на разположение. Според проекта на правителството десетте милиарда евро от приватизациите трябва да бъдат вложени в един инвестиционен портфейл, от който ще могат да се ползват само лихвите... Сметната палата осъжда операциите като „ненужно сложни“, съмнява се, че този фонд ще бъде „действително защитен“ и уточнява, че едно бюджетно перо със същата сума би било по-ефикасно.

Днес летищата на Париж са главната входна и изходна врата на Франция. И то при едно силно развито въздухоплаване  – през последните 12 месеца през тези летища са минали 107 милиона пътници, т.е. два пъти повече, отколкото преди 25 години (5). От откриването си през 1964 г. досега летище 

„Роаси – Шарл дьо Гол“ (6) е прие­ло 74 милиона души. Връзката на Париж със света винаги е била фикс идея на правителствата. През 2007 г. 
президентът Никола Саркози откри дебатите за Голям Париж, като каза, че не иска френската столица „да остане по-назад от Шанхай, Лондон или Дубай“. Дванадесет години по-късно „Парижки летища“ предвижда да инвестира 6 милиарда евро в трите летища между 2021 и 2025 г. На фона на създаването на Голям Париж и с оглед на Олимпиадата през 2024 г. в близките строителни планове фигурират Терминал 4 в Роаси – за допълнителни 30-40 милиона пътници, както и проект за експресен влак от летище „Шарл дьо Гол“ до Източната гара в Париж.

Защо тогава трябва да се приватизира един толкова стратегически актив на държавата, който се е превърнал във важен икономически лост? „Парижки летища“ днес е фабрика за пари, която миналата година донесе на държавата 173 милиона евро дивиденти. Точно толкова ще загубят данъкоплатците в случай на приватизация. А увеличението на пътниците е само един аспект от тази много рентабилна мегаломания. В Парижкия регион групата „Парижки летища“ е като държава в държавата – тя притежава 6680 хектара застроена площ, терени, писти и инфраструктури, което се равнява на две трети от територията на Париж. Президентът и генерален директор Огюстен дьо Романе обича да характеризира летището като „хотел, в който хората не спят“ (7). „Парижки летища“ залага на търговската дейност, която процъфтява в сърцето на летищата. През 2018 г. наемите от 382 магазина донесоха на компанията 490 милиона евро оборот.

Групата „Парижки летища“ е също така инвеститор в недвижима собственост, притежава в резерв 300 хектара строителна площ, което ѝ позволява да удвои своите милион и половина квадратни метра офиси, които експлоатира сега. „Към 2024 г. бизнесцентърът на лeтище „Орли“ ще бъде напълно достойна алтернатива на Ла Дефанс (Пaрижкото финансово сити – б.пр.)“,  се хвалеше г-н Романе в началото на април пред финансови анализатори, банкери и представители на фондовете на една сбирка, недалеч от „Шан-з-Елизе“. В този контекст урбанистичните и екологичните съображения отиват на заден план...

Самолетните компании, които плащат такси за използването на летищните съоръжения (и начисляват тези такси в цената на билетите), са против приватизацията: „Ясно е, че инвеститорите ще искат да направят инвестициите си по-рентабилни, но кой ще поеме разноските? Компаниите и техните клиенти!“, протестира миналата година Жан-Пиер Соваж, президент на Борда на представителните аеролинии (BAR), асоциацията на самолетните компании във Франция (8). Още през декември 2017 г. Жан-Марк Жанелак, тогава генерален директор на „Ер Франс – КЛМ“, изказа силни резерви: „Според икономическата теория приватизацията на летища, които са естествени монополи, съвсем не е очевидна. В повечето държави с развито въздухоплаване, най-вече в САЩ, беше решено летищата да останат под държавен контрол поради техния характер на инфраструктура от обществен интерес и в услуга на териториалното устройство“ (9). Правителството убеждава, че ще запази контрола си върху летищните такси, но компаниите се страхуват, че приватизацията ще създаде рента за частните акционери.

Министерството на финансите твърди, че приватизацията ще бъде извършена „прозрачно“, а не като извънборсова сделка, както беше предвидено по едно време. Тя обаче изглежда напълно извън приетите норми, с изключително замъглена схема. Някои аспекти са твърде смущаващи: даването на концесия, въпреки че съоръженията вече съществуват и основните инвестиции са осигурени; особено дългият срок на концесията – 70 години; обезщетението от близо милиард евро за миноритарните акционери – в т.ч. и „Ванси“; а също така връщането на собствеността на държавата в края на концесията ще стане с учудваща компенсация за част от активите и по мъгляви изчисления (10). Достатъчно е да се каже, че задвижи ли се веднъж механизмът, връщането назад ще бъде трудно и разоряващо за държавата, дори в края на договора...

За успешното изпълнение на този проект генералният директор на летищната група г-н Романе се ползва с пълното доверие на Елисейския дворец. Този висш функционер от Дирекцията по бюджета на финансовото министерство (където се среща с Мишел Шарас, един от „вечерните посетители“ при президента Макрон) е заемал различни постове в министерските кабинети по времето на Жак Ширак. В частност работи за финансовия министър Жан Артюи, един от първите членове на десницата, които подкрепят Макрон през 2016 г. После става заместник-директор на кабинета на премиера Жан-Пиер Рафарен (дясно правителство – б.пр.) и накрая – заместник генерален секретар на Президентството през 2005 г. Този отдавнашен привърженик на Жак Ширак е ръководил също Касата за депозити и консигнации, преди да бъде назначен през 2012 г. начело на „Парижки летища“ от Оланд... по съвет на Бернардет Ширак, на която е близък.

С такава силно политическа биография този кадър, мигрирал от висшите сфери на държавната администрация към света на бизнеса, става приближен на Макрон веднага след победата му. Той е един от малцината, които се срещат с Макрон седмица преди встъпването му в длъжност. Има и други доказателства за доверието, което му оказва младият президент. През декември 2017 г. г-н Романе е определен за председател на борда на директорите на имението „Шамбор“ – голяма чест от страна на държавния глава, който желае да възстанови президентските ловувания; а през юли 2018 г. е назначен за президент на „Париж Европлас“ – асоциация, натоварена с популяризирането на Париж като финансов център, една изключително стратегическа позиция след Брекзит.

В тази приватизация много мрежи са в действие. Особено Касата за депозити и консигнации, финансовото оръжие на държавата, което Макрон познава добре. Приятелят му Антоан Госе-Гренвил, финансов инспектор и бивш заместник-директор на кабинета на Франсоа Фийон в Министерския съвет, където беше и заместник-директор от 2010 до 2013 г. Покровителят му Жан-Пиер Жуйе, един от шефовете на финансовата инспекция, на която беше назначен за генерален директор през 2012 г. от Франсоа Оланд, за да замести... Романе. И това не е всичко – от 2015 г. директор на сградите на „Парижки летища“ е Серж Гржибовски, който повече от 7 години е президент и генерален директор на „Икаде“, филиал за недвижимата собственост на Касата за депозити.

И други действащи лица в това досие са от сърцевината на партията на Макрон „Републиката, напред!“. В парламента този проект за приватизация е записан в закона „Пакт“ (Pacte – plan d’action pour la croissance et la transformation des entreprises; план за действие в полза на растежа и трансформацията на предприятията), предназначен официално да динамизира френския растеж... Основният му докладчик е не друг, а Ролан Лескюр, депутат от „Републиката, напред!“, председател на комисията по икономическите въпроси. Миналата година той работеше по досието „Парижки летища“ с помощта на една парламентарна сътрудничка, г-жа Еглин дьо Жинесту, бивша чиновничка от банката на Ротшилд, участвала в набирането на фондове за президентската кампания на Макрон. През септември 2018 г., по време на светска вечеря в „Пицария Пополаре“, във втори квартал на Париж, тя казва: „Добре, че стана аферата „Бенала“ (11). Страхувахме се, че процедурата за обезщетения, която предвиждахме за приватизацията на „Парижки летища“, ще предизвика съпротива. А всъщност депутатите едва я погледнаха. Всичко мина без проблеми“. От октомври насам г-жа Жинесту контролира досието за приватизацията във финансовото министерство, където е назначена като началник на кабинета на г-жа Аниес Пание-Рюнашер, новата държавна секретарка към министъра на икономиката Брюно льо Мер. Тя не е известна на хората, но е един от дискретните стълбове на „Републиката, напред!“. Организаторка на движението на Макрон в 16-и район на Париж (квартал на богатите – б.пр.), тази финансова инспекторка, минала през Училището за висше търговско образование в Париж (НЕС), познава много добре г-н Колер, тъй като и двамата са от випуск „Авероес“ на Националното училище по администрация (ЕNА). От 2006 до 2008 г. тя беше заместник-директор по финансите и стратегията на Касата за депозити...

Искат ли в Елисейския дворец да прикрият следите? Ловко пуснати в пресата недомлъвки позволяват да се мисли, че кандидатурата на групата „Ванси“ като купувач на „Парижки летища“ не се ползва с благословията на президента. Групата за строителство на сгради и обществени обекти (BTP) иска стотици милиони евро обезщетение заради изоставянето на проекта за летището в Нотр Дам де Ланд, на което беше концесионер. Веднага след като беше открита процедурата за референдума, тя взе под свой контрол лондонското летище „Гетуик“ за 3 милиарда и 200 милиона евро...

Според поредица от статии във вестник „Канар аншене“, Елисейският дворец бута напред алтернативен проект, представен от френския  инвестиционен фонд „Ардиан“, асоцииран с няколко департамента от региона Ил дьо Франс. „Ние ще дадем 1 милиард, „Адриан“ – другите 5, включително 2 или 3 милиарда заем“, така говореше Патрик Даведжан, председател на областния съвет на департамента О дьо Сен (12). Подобен избор би породил подозрения за конфликт на интереси. Г-н Еманюел Микел, съветник в Президентството по въпросите на предприятията, привлекателността и експорта от юни 2017 до март 2019, член на финансовия екип на Макрон по време на предизборната му кампания, е бил старши консултант в „Адриан“ и сега отново се е върнал там. PR службата на „Адриан“ ни уверява, че „г-н Еманюел Микел никога не е бил член на екипа по инфраструктурите, отговарящ за инвестициите в летищата“, и че в Президентството „не е имал компетенции във връзка с държавното участие, с което е бил натоварен г-н Седрик О. Следователно той не е отговарял за досието на „Парижки летища“ и не е имал никаква привилегирована информация по този въпрос“. От февруари 2015 до юли 2018 г. обаче „Адриан“ контролираше дружеството на търговските посредници „Сиаси Сент Оноре“, което оказа решаваща помощ за гарантиране на банкови заеми за 8 милиона евро, отпуснати на кандидата за президент в предизборната му кампания.

Упорството на правителството и на Елисейския дворец е удивително. Същото упорство можеше да се види и при частичната продажба на летището Тулуза-Бланяк, извършена през 2014 г. от Макрон в качеството му на министър на икономиката. Разпределяйки 100% от печалбата като дивиденти и бъркайки във финансовите резерви на летището, преди да продаде своето участие, китайският купувач „Касил“ показа, че слабо се интересува от бъдещето на летището. На 16 април парижкият административен съд предложи изход, като анулира процедурата за приватизация, считана за нередовна. Вместо да използва това положение обаче, Агенцията за държавното участие обяви в началото на май, че ще обжалва решението пред Държавния съвет...

Дни след като беше одобрена инициативата за референдума (РСИ), властта подложи на натиск Конституционния съвет с надеждата, че той ще даде заден и ще прекъсне процедурата в хода на преразглеждането на закона „Пакт“. И наистина, на 16 май Върховният съд разреши приватизацията и одобри новия закон, като постанови, че „Парижки летища“ не представляват „фактически монопол“, защитен от конституцията (13). Това обаче не отменя референдума, който ще даде последната дума на избирателите. Ако французите не искат тази приватизация, те трябва да се мобилизират чрез петицията, а след това и чрез самия референдум, на който да заявят, че летищата на Париж имат характер на публична услуга от национално значение.

 

Бележки

(1) Luc Peillon, „Беше ли споменал Макрон приватизациите на „Парижки летища“ или на „Френски игри“ в своята програма?“, Check News, 21 март 2019, www.liberation.fr.

(2) Ален Видалис, министър на Франсоа Оланд, Les Dossiers d’Aquitaine, coll. „Témoignages vivants“, Bordeaux, 2019.

(3)  Решение Nº 2019-1 RIP (РСИ), Конституционен съвет, Paris, 9 май 2019.

(4)  „Държавен бюджет 2018 г. (резултати и управление)“, Сметна палата, Париж, 
15 май 2019.

(5)  Според данните, предоставени от групата, www.parisaeroport.fr.

(6)  Вж. „Dans les rouages d’un grand aéroport“ (В механизма на едно голямо летище), Le Monde diplomatique, ноември 2009.

(7) Gilles Guillaume, „Групата „Парижки летища“ се трансформира, за да съблазни инвеститорите“, Ройтерс, 5 април 2019.

(8) Romain Pommier, „Приватизацията на „Парижки летища“: компаниите и клиентите рискуват да платят разноските...“, Tour Mag, 11 март 2018, www.tourmag.com.

(9) Jean-Marc Janaillac, „Приватизацията на „Парижки летища“ не може да се мисли само с бюджетна логика“, Монд, 7 декември 2017.

(10) Член 44 от Закона за растежа и трансформацията на предприятията, приет на последно четене от Националното събрание на 11 април 2019.

(11) Натоварен с мисия в Президентството,  Александър Бенала е разпознат на 18 юли 2018 от вестник Монд на видео, снимано на 1 май, в което той блъска манифестиращи в Париж.

(12) Le Canard enchaîné, Париж, 13 март, 27 март и 3 април 2019.

(13) Решение Nº 2019-781 DC, Конституционен съвет, 16 май 2019.

 

 Le Monde diplomatique – юни 2019

Превод Венко Кънев

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор