На 21 април 2019 г. в редакцията на сп. „Ново време“ се състоя дискусия на тема:

Повратната 1919 г.: равносметки след един век. Комунистическият интернационал. Италианските „фаши“.

Историческа оценка за създаването на Коминтерна

ü Неизбежен ли беше разколът в международното социалистическо движение?

ü Каква роля изигра обособяването на комунистите и разделението комунисти – социалдемократи в международен план?

ü Може ли да се каже, че най-твърд отпор срещу фашизма оказват партиите на Коминтерна?

Историческа оценка за създаването на „бойните фаши“ през 1919 г.

ü Защо възниква фашисткото движение и каква е неговата същност?

ü Има ли връзка между появата на фашизма и победата на комунистите  болшевики в СССР?

 

Модератор Георги Пирински

 Участници: 

 

Искра Баева, професор по съвременна световна история в СУ "Св. Климент Охридски"

 

Лиляна Канева, доцент, доктор по история, директор на Центъра за исторически и политологически изследвания при НС на БСП

 Александър Димитров, доктор по политически науки, преподавател в УНСС

Добрин Канев, доктор по философия, доцент в Нов български университет

 

Максим Мизов, социолог, професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия

Велислава Дърева, публицист, есеист и кинодокуминталист. Най-нова книга: "Атентатът 1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" (2019)

 

Николай Поппетров, специалист в Института за исторически изследвания при БАН, автор на "Фашизмът в България. Нашата борба" (2008)

 

Борис Попиванов, докткор по политология, доцент, преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

 

Петър-Емил Митев, политолог и социолог, доктор на философските науки, председател на УС на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски"

ПОВРАТНАТА 1919 Г.: РАВНОСМЕТКИ СЛЕД ЕДИН ВЕК

Брой 6-7, юни-юли 2019

Георги Пирински: Смятам, че тази дискусия е важна от гледна точка на една остро актуалната тема днес ‒ и у нас, и в Европа, и в света: какъв е пътят за някакъв вид дълбоко преустройство на обществото на социалистически начала, към социалистическо устройство на света. Въпрос, който и преди 100 години сякаш е бил в много гореща фаза на дискусия и търсене. 

Нека опитаме да си представим 1919 година. Нарекли сме я „повратната 1919“. Това е годината след Първата световна война. Всъщност войната все още не е приключила; в Европа протичат дълбоко разтърсващи процеси, които са непосредствена последица от нея и предвестници на предстоящи събития.

Попадна ми наскоро една книга, озаглавена „Смазаните“ (The Vanquished) – за победените през Първата световна война. В нея авторът твърди, че всъщност за първи път
победителите са се стремили не към един или друг вид мирен договор или приключване, а към „анихилиране“, т.е. към унищожаване на победените! Съществува и тезата, че за България Ньойският договор от 27 ноември 1919 г. е по-тежък от Версайския, като се имат предвид размерите и икономиката на страната...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор