Георги Пирински е главен редактор на сп.„Ново време“  и доскорошен депутат в Европейския парламент. Бил е народен представител от БСП от 1990 до 2009 г., заместник-председател на БСП (1990-1996), министър на външните работи на България (1995-1996), председател на 40-ото Народно събрание (2005-2009). 

ЗА СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА - РАВНОПРАВНО СОЦИАЛНО ДОГОВАРЯНЕ

Брой 1-2, януари-февруари 2020

 Ако човек се чувства безправен и безсилен в работата си, с накърнено достойнство, той се отчуждава и от обществените дела. Горчилката от неуважението на труда се пренася и в семейството. В основата на това състояние днес е всевластието на пазарните отношения, диктатът на парите и бизнес интересите преди всичко в сферата на труда. Поради което точно оттам следва да започне обратът към формирането на държава и общество, подчинени на интересите и волята на гражданите.


Без радикална промяна, без смяна на системата, България се превръща в страна, в която темелите на Конституцията – демокрацията като власт на народа суверен, достойнството и сигурността на личността, окончателно се компрометират в условията на всевластието на парите и пазара. Ето защо тази власт на неолибералния капитализъм следва да бъде отречена и сменена от суверенната социал­на държава ‒ гарант на свободата, равенството, справедливостта и солидарността в съвременните реалности.

Но откъде да се започне, за да бъде такава по същество революционна заявка реална, а не празно пожелание? Кое е решаващото обществено отношение, което следва да бъде трансформирано, за да даде необходимия тласък за налагащата се системна трансформация?

Отговорът следва да потърсим в състоянието на онова отношение, кое­то, както в миналото, така и днес, дава своя определящ отпечатък върху всички останали области на обществения, а и на личния живот. Това е отношението между работници и работодатели, между наемен труд и капитал; състоянието на трудово-правните норми, материализиращи се на работното място

 Първото, което впечатлява, е, че този кръг проблеми твърде пестеливо се дискутират и в Народното събрание, и в обществото, измествани от ежедневните бюлетини за всевъзможни бедствия и посегателства, както и от отдавна зациклилите противопоставяния. Базисните преобразувания в света на труда предизвикват непознати промени във всички сфери на живота, но те явно нямат шанс пред „гъделичкащите“ масовото съзнание истории за катастрофи и скандали.

Ето например в момента, в края на миналата и първите един-два месеца на тази година, протича съществен кръг преговори между синдикати и работодатели по 44 мерки в 4 области на икономиката и трудовите отношения. Той обаче си остава почти изцяло извън вниманието на обществото. А предмет на обсъждане са практически целият кръг въпроси на условията на работа, заплатите и осигуровките, при това – в светлината на новите предизвикателства както на европейската зелена сделка и единния дигитален пазар, така и на застрашително разрастващите се неравенства и рискове от загуба на работата.

Къде сме ние
в европейската дискусия по проблемите на труда

Трябва добре да осъзнаем, че като общество сериозно изоставаме от все по-активната дискусия в Европа и отвъд по трансформационните проблеми на труда, на заетостта и свободното време, на демографските и природните предизвикателства. При това тези обсъждания и анализи вече достигат до определени заключения като основа за съответните стратегии и политики.

Римският клуб, световноизвестна неправителствена организация на учени от целия свят, констатира в своя доклад „Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата“ от 2018 година следното:

 „С политически корени, датиращи от Чили на Пиночет (1973 г.), Великобритания на Тачър (1979) и Америка на Рейгън (1981), след 1989 г. една радикална пазарна философия се превърна в новото мислене за целия свят. Либерализацията, дерегулацията и приватизацията се превърнаха в неоспорима мелодия на политическия дневен ред на 90-те години, като правовата ѝ кулминация беше създаването на Световната търговска организация (1994) (СТО). Феноменът на „глобализацията“ означаваше по същество, че малките и средните държави трябваше да предадат голяма част от властовите си правомощия на пазарите… възходът на „свободния пазар“, особено след 1989 година, подкопа суверенитета навсякъде, в ЕС и във всички държави от СТО, още повече отслаби публичните правомощия. Отслабените публични правомощия означават също, че бедните и хората в неравностойно положение вече не могат да разчитат на помощ от държавата….В края на краищата се появи нов феномен, а именно провалени държави, повече или по-малко успоредно с възхода на глобализацията.“ (1)

 В отговор на този род заключения, все по-отчетливо се формулират подходи и стратегии не за реформиране, а за радикална промяна на досегашната неолиберална рамка.

В доклад на колектив под ръководството на Джоузеф Стиглиц, озаглавен „За пренаписване на правилата на европейската икономика“, се изтъква:

 „Неравенството, тъмна сила, която европейците съумяваха да държат под контрол в продължение на десетилетия, понастоящем става основна характерна черта за повечето европейски страни…Проектът за европейска интеграция изисква политическа воля за коренно обновяване на икономическата и социалната политика, за да може да отговори на амбициите на своите основатели“(2).

Основният аргумент в доклада е, че истинският проблем не е незадоволителното спазване на европейските правила, а самите правила, институции и структурни реформи. Което налага да се скъса с неолибералните догми за орязан бюджет, минимален дълг, неизменни цени, всевластие на пазара, всеобхватна приватизация, капитализъм на акционерите, мъдрост на банките, пазарите като източник на всички блага и за еднозначните предимства на свободната търговия (3). Заглавието още на Глава 1 на доклада е достатъчно показателно: „Заетост, не остеритет“, като първи приоритет за формирането на нова система от правила. Ето и първоизточника на причината за именно този приоритет:

 

„Още преди няколко десетилетия Европа направи поредица от грешни политически решения при формулирането на съгласуваната между тях икономическа рамка, наречена Пакт за стабилност и растеж. Под стабилност се имаше предвид не стабилността на икономиката, а стабилността на цените – решимост нивата на инфлация да се поддържат ниски и  стабилни. Той не бе наименуван Пакт за
заетост, стабилност и растеж. Предвид липсата на акцент по отношение на заетостта, очевидно резултатът – недопустимо високи нива на безработица в много страни за продължителни периоди и то особено сред младите – е обясним. Политиките и структурите за реализация на Пакта не донесоха нито растеж, нито стабилност, да не говорим за заетост“
(4).

 

На конференция на тема „Светът на заетостта в преход“, организирана от Европейската конфедерация на труда през юни 2018 г. в Брюксел, генералният директор на Международната организация на труда (МОТ) Гай Райдър характеризира създалото се положение като състояние на максимална икономическа, социална и политическа заплаха – в Европа поради политиките на остеритет, а в световен мащаб поради четирите десетилетия глобализация, довели до потискане на доходите от труд в много индустриални държави. В резултат се плъзгаме обратно към катастрофа, берейки плодовете на несправедливостта, на липсата на перспектива, породили гняв и отхвърляне на традиционния политически дискурс. „Хората търсят нещо различно.“

Година по-късно, на срещата на върха във формат Г-20 в Осака на 29 юни 2019 г., Райдър подчини речта си на заключението, че няма социална справедливост без достойна работа. Неговите аргументи:

 

ü богатствата все повече се концентрират в ръцете на малцина;

üразривът в отделните страни между най-бедните и най-богатите се задълбочава;

ü в развитите страни делът на труда в доходите е спаднал, а в развиващите се остава далеч под средното ниво в световен мащаб;

ü продължават различията по отношение на заетостта между мъже и жени;

ü задълбочават се неравенствата между поколенията; реалните заплати на голям дял от работната сила по света остават без промяна.

 

Според ръководителя на МОТ, първото и най-важно е да се насърчава формирането на достойна заетост ‒ мощна разпределителна сила за постигане на по-голямо равенство и социална справедливост. Това се налага, тъй като, оставени без регулация, пазарите на труда пораждат и задълбочават неравенствата.

В този контекст на 22 януари 2019 г. МОТ представи своя Доклад за бъдещето на труда, подготвен от специално създадената Глобална комисия на МОТ със съпредседатели премиерът на Швеция Стефан Льовен и президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса. В него основната препоръка за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства в света на труда е да бъде възобновена решаващата роля на социалния договор:

 

„Проправянето на необходимия нов път напред изисква решителни действия от страна на правителствата, както и на организациите на работодателите и на работниците. Те следва да придадат нова сила на социалния договор, който осигурява на хората на труда справедлив дял от икономическия прогрес, зачитане на техните права и защита срещу рискове, в замяна на приноса им за развитието на икономиката.“(5)

 

Недвусмислено потвърждение на тази констатация се съдържа в получилия широка известност доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) „Колективното договаряне в променящия се свят на труда“:

 

„Независимо от това дали става дума за въпросите на разпределение на заплатите, качество на условията за работа, приспособяване на работното място към приложението на нови технологии, или подкрепа на работниците, загубили работата си поради преструктуриране на отраслите, колективното договаряне и формите за отчитане гласа на работниците остават незаменими инструменти, даващи възможност на правителствата и на социалните партньори да набелязват конкретни и справедливи решения(подчертаването е от автора) (6).

 

Само че според Глобалния индекс на международните права на Международната конфедерация профсъюзите, като цяло на глобално ниво свободата на сдружаване и на колективно договаряне намалява, като в същото време расте насилието срещу членовете на синдикатите.

 Българската конституция
и трудовите права

Преминавайки към положението у нас, преди всичко е нужно да отчетем, че Конституцията предоставя достатъчно надеждна основа за развитието на резултатно социално договаряне между работници и работодатели по целия кръг въпроси на трудовите отношения. Съгласно основния закон:

 

ü върховен принцип са правата на личността, нейното достойнство и сигурност; всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; основните права на гражданите са неотменими;

ü трудът се гарантира и защитава от закона; гражданите имат право на труд; държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право;

ü работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон;

ü гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане; лицата, останали временно без работа, се осигуряват при условия и по ред, определени със закон;

ü държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания;

ü всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа; никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд;

ü работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси;

ü условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

 

Пряко значение за резултатно социално договаряне имат двете алинеи на Член 49 на Конституцията:

Чл. 49, ал.1. Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

Чл. 49, ал.2.  Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Припомнянето на тези основни норми съвсем не е излишно в светлината на анализите за състоянието на целия кръг конституционно постановени трудови права в страната днес (7).

Правото на заплащане,
съответстващо на извършената работа

През 2018 г. в проверените от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) предприятия са установени над 21 300 нарушения, свързани със заплащането на труда. От тях над 6880 са нарушенията, отнасящи се до задължението на работодателя да изплаща в срок трудовите възнаграждения. За сравнение, през 2017 г. са установени 6303 такива нарушения, т.е., налице е увеличение с  близо 580 броя! Забавените трудови възнаграждения през 2018 г. са в размер на над 27,3 милиона лв., при  28,4 милиона лв. за предходната 2017 г. – незначително намаление от около 1 млн. лв., особено като се имат предвид промените в законодателството.

Най-често разпоредбите, касаещи заплащането на труда, се нарушават в търговията на дребно – 3713, ресторантьорството – 3054, добива на метални руди – 1250, и растениевъдството и животновъдството – 1238 случая. Често не се изплащат допълнителни възнаграждения – такива са 8261 от нарушенията по заплащането на труда.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е разработила и представила на няколко поредни правителства цялостен  пакет от предложения за усъвършенстване на правната регулация в законодателството по възмездяване на труда, с особен акцент засилване ролята на двустранния социален диалог и на договарянето, включително колективното трудово договаряне на цената на труда.

Предложенията на КНСБ включват и механизъм за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и категории персонал, който да замени прилагането на минимален осигурителен доход, като на този етап положението остава без напредък по постигането на договореност за въвеждането на такава мярка. 

Необходими са  ясни правила, процедури и срокове в Кодекса на труда (КТ) за договаряне на работните заплати на всички равнища. Държавата, в лицето на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), не е достатъчно активна, не желае да се намесва едностранно в този уж двустранен проблем на синдикати и работодатели.

Правото на здравословни
и безопасни условия на труд

Според официалните данни за страната от контролната дейност на ИА ГИТ и оперативни данни на Националния осигурителен институт (НОИ), констатираните нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд през 2018 г. са възлезли на 85 197 случая (почти половината от общия брой 174 318 случаи на всички видове установени нарушения в 32 309 предприятия).

Най-много нарушения на разпоредбите, регламентиращи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при работа, са установени в строителството – 16 811, търговията на дребно – 10 647, ресторантьорството – 9546, и растениевъдството  и животновъдството – 9513 случая.

Първата най-голяма група нарушения са свързани с организацията и управлението на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа – 52 112, или 61% от всички нарушения от разглеждания вид. Продължават най-често да се нарушават изискванията за организиране, провеждане и документиране на инструктажа и обучението за безопасно извършване на производствената дейност – 14 335, по оценката на риска – 8426, при спазване на вътрешни нормативни актове – 7320 случая.

Задълбочаващата се липса на кадри с необходимата квалификация води и до компромиси от страна на работодателите, които наемат недостатъчно добре подготвени работници, особено в рисковите сектори. Нискоквалифицираните работници и младите работници без опит са най-уязвимите групи по отношение на трудовия травматизъм. Много често различните видове инструктаж са основният източник на познания за правилата по безопасна и здравословна работа за младите работници и значителния брой констатирани нарушения в тази област буди основателна тревога.

Втората група нарушения са на нормите по обезопасеност на работното оборудване и технологичните процеси – 21 758 случая. С най-висок относителен дял са нарушенията, свързани с нормите по електробезопасност – 3554 случая. Извършените проверки показват, че липсата на достатъчно добро обезопасяване на работното оборудване и технологичните процеси са сред най-честите причини за възникване на злополуки с фатален край. Повече от половината от всички издадени актовете за спиране на дейността поради такива нарушения са в дейностите от сектор строителство, където се наблюдава високо ниво на трудови злополуки и смъртни случаи.

Третата група обхваща нарушения на нормите по хигиена на труда – 11 327 случая, или 13%. Те най-често се отнасят до:

ü неосигурено санитарно-битово обслужване – 3156;

ü непроведени медицински прегледи – 2849;

ü липса на данни от измервания на факторите на работната   среда – 1658;

ü липса на физиологичен режим на труд и почивка – 408;

ü неосигурени лични предпазни средства – 525 случая.

През отчетната година са регистрирани 92 случая на смъртни трудови злополуки и 7 трудови злополуки, довели до инвалидност. По данни на Евростат, България се нарежда в челото на негативната класация за смъртни случаи на работното място сред държавите членки, с два пъти по-висок брой ‒ 3,57, от средния за ЕС ‒ 1,83 случая, съотнесени към 100 000 заети. Едновременно с това, у нас се отчитат значително по-малко трудови злополуки (до 100 на 100 000 заети) в сравнение с останалите страни от ЕС (средно 1500 на 100 000 заети). Според КНСБ този парадокс показва, че голяма част от трудовите злополуки в нашата страна не се декларират пред съответните органи, докато смъртните случаи при трудовите злополуки не могат да бъдат прикрити.

Правото на обществено осигуряване

Общата картина за нарушенията на осигурителното законодателство по данни на ИА ГИТ показва следното:

Установените нарушения, свързани с работа без сключен трудов договор за 2018 г., са 2505. 

Най-много случаи на работа без сключен и регистриран в НАП трудов договор са установени в следните икономически дейности:

ü ресторантьорство  – 550,

ü строителство на сгради – 340,

ü търговия на дребно – 234,

ü растениевъдство и животновъдство  – 177, и

ü специализирани строителни дейности  – 154 случая.

Т.е., в тези дейности делът на сивия сектор при полагането на труд, заплащането му и съответно внасянето на данъци и осигурителни вноски е най-голям.

В справка на ИА ГИТ се набляга на констатацията, че работниците не оказват съдействие по време на проверката, за да не бъде установено, че полагат труд без сключен трудов договор, като отказват да попълнят необходимите декларации. Този факт е показателен за отношенията работодател – работник, тъй като отказът за съдействие от страна на наетите в повечето случаи е продиктуван от страх да не загубят работата си. Липсва и законова регламентация държавните органи да защитят ефективно трудовите и осигурителни права на работниците в тези случаи.

 Правото  на сдружаване

Става дума за международно признато и неотменимо право по Чл.57, ал.1 и чл.49, ал.1 на Конституцията, което у нас на  практика се „отменя“ безпардонно или завоалирано от отделни работодатели.

Данните, събирани от ИА ГИТ, като че ли напълно опровергават тази констатация. При упражняване на контролната си дейност Главната инспекция констатира минимални нарушения или дори липса на нарушения на правото на сдружаване и произтичащите от него права, уредени в Кодекса на труда. Така например, не са регистрирани никакви нарушения на Член 4 на КТ, регламентиращ правото на сдружаване!

Но какви са причините за това забележително спокойствие според официалните данни? Ето някои вероятни обяснения:

ü данните са от определен брой, основно планови проверки, които в повечето от случаите се провеждат по определена методика, основана на проверка на документи – т.е., тези данни имат документален произход и характер;

ü сигналите срещу правото на сдружаване, независимо от  форма, насоченост или съдържание, обикновено се представят не като нарушения, а като спор за това дали има нарушение, или не на някаква разпоредба от Кодекса на труда;

ü нарушенията по произтичащи от правото на сдружаване права ‒ колективно договаряне, членски внос, участие в събрания, консултации и други подобни, обикновено се представят като колективни трудови спорове, които според формалноправното тълкуване на КТ, на което се опира ГИТ, не попадат в сферата на контрола, който Инспекцията следва да упражнява;

üдействията и бездействията, чрез които се нарушават правото на сдружаване и произтичащите от него права, не се документират като юридически факти въз основа на тезата, че контролът се осъществява спрямо спазване на трудовото законодателство, а не спрямо спазване на законодателството, свързано с правото на сдружаване;

ü при това  в КТ, освен Чл. 4, който преповтаря уреденото в Чл.49 на Конституцията право на сдружаване, няма никакви други текстове, уреждащи нужното поведение на всички останали субекти, извън работниците/служителите, което да осигурява зачитането на това право, положение, което не дава възможност за проверка на обстоятелства и факти, свързани с правото на сдружаване и евентуалното му нарушаване.

Подадените сигнали по повод нарушаване на синдикалните права на сдружаване най-общо могат да се включат в следните четири групи:

а/ сплашване и тормоз на работници и служители по повод членството им в синдикална организация ‒ често отделни работодатели злоупотребяват с позицията си чрез опити за сплашване на работници/служители, членуващи в синдикални организации, което влияе и на останалите синдикални членове като форма за „назидание“ към онези, които желаят да се сдружат, учредят или присъединят към синдикална организация.

б/ дискриминация на база синдикално членство ‒ през последните години в КНСБ са получавани сигнали за нарушения на Закона за защита от дискриминация по признака синдикално членство, изразяващи се в преследвания, натиск, заплахи, неравно третиране и други към синдикални членове, и преди всичко към председателите и секретарите на базовите синдикални организации.

в/ незачитане на признати от законодателството синдикални права, произтичащи от правото на сдружаване:

ü неизпълнение преди всичко на задълженията по чл.46, ал.1 и 2 на КТ, съгласно които не само държавните органи, но и работодателите са длъжни да създават условия и да съдействат на синдикалните организации да осъществят своята дейност, като безвъзмездно им предоставят за ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия и съдействат на представителите на работниците и служителите да изпълняват функциите си;

ü неизпълнение на задълженията за предоставяне на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя чрез отлагане, прехвърляне изпълнението на некомпетентни длъжностни лица, въвеждане на неизискуеми от закона процедури и други подобни с цел загуба на интерес, доброволно отказване от тези права, неверие в закона и институциите, а и внасяне на разделения между работниците.

г/ намеса в дейността на синдикалните организации от страна на работодатели ‒ немалка част от сигналите сочат, че нагласите за подобни прояви остават трайни, въпреки ответните реакции на синдиката; оказва се, че законите не успяват да гарантират в пълна степен правата на синдикатите в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои ръководни органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.

Данните за намеса в дейността на синдикалните организации от страна на работодатели сочат следните  най-често повтарящи се
случаи:

ü немотивирано уволнение на председател на синдикална организация, при това и по време на процедура на колективно трудово договаряне, след изтичане на действие на колективен трудов договор или по време на предстояща процедура за подписването на нов такъв;

ü преднамерено пренасочване от страна на работодател на членове на един синдикат към друг под заплаха за уволнение, склоняване на работници и служители към отказ от синдикално членство и дори забрана за извършване на синдикална дейност от страна на работодател към работници и служители;

ü отказ да се упражняват права по закон и принуждаване за извънреден труд на синдикални членове под заплаха от финансови санкции;

ü не на последно място – нарушаване на основни синдикални права, свързани със събирането на членски внос.

Основният извод от това състояние на конституционното право на сдружаване е, че липсата на гаранции за осъществяването му води до  обезсмислянето на основни конституционни права на гражданите. Оттук и основното предложение на синдикатите за криминализиране на действията, насочени срещу правото на сдружаване. Това предложение остава нерешено в продължение на повече от 20 години,  независимо че от страна на различните управляващи и политически сили се повтаря любезно изразявана готовност за положително решаване на въпроса.

Същевременно в доклада на КНСБ се отбелязва, че картината на антисиндикални деяния по различни начини и форми не е характерна за повечето работодатели. Голяма част от тях имат конструктивно отношение към правото на сдружаване на работниците и служителите и произтичащите от него права, като уважават ролята на синдикалните организации и защитават своите интереси в рамките на градивния социален диалог.

Правото на колективно трудово договаряне 

Общата картина на състоянието на колективното трудово договаряне се характеризира със следните данни:

ü на равнище предприятие в края на 2018 г. са действали 1651 колективни трудови договора (КТД), които се прилагат спрямо 301 414 наети –  13,2% от общия брой наети на национално ниво за 2018 г. 2 291 172 лица. В сравнителен план, въпреки тенденцията от последните години броят на КТД на равнище предприятие да намалява, не се наблюдава съществено намаление на лицата, покрити с КТД;

ü на равнище отрасъл и бранш (О/БКТД)  в края на 2018 г. са действали 21 КТД по икономически сектори (без  действащите 16 КТД и 10 споразумения за държавни служители в сектор държавно управление, както и 14 КТД в компании с национално значение);

ü на равнище община са действали 152 КТД.

Покритието на наетите с КТД е било около 30% спрямо наетите лица, като се има предвид, че част от наетите са покрити от повече от един КТД, действащи на различни равнища – отраслово и браншово, по общини и на равнище предприятие. Между отраслите и браншовете на икономиката са съществували съществени различия в степента на обхвата с КТД:

ü в някои от публичните сектори и в някои индустриални сектори покритието е по-високо: в добивната промишленост (над 50%), в пивоварната (60%), в производството и доставянето на енергия (над 45%), в някои от транспортните отрасли (жп транспорт – 50%), пощи (50%), водоснабдяване (65%); в основното и средното образование (75%);

‒ обхватът е под 30% в строителството, търговията, туризма (хотели, кетъринг), повечето от селскостопанските отрасли, в някои от клоновете на производството на храни, в производството на хартия, в автомобилостроенето и в електронното производство;

ü липсва секторно договаряне, въпреки че са налице както синдикати, така и организации на работодателите, в следните сектори: шивашка, кожарска, обувна и текстилна промишленост; птицевъдство, производство на захар и захарни изделия и на плодове и зеленчуци; химическа и фармацевтична  промишленост.

Наблюдава се натрупването на задълбочаващи се разногласия между синдикатите и организациите на работодателите относно промени в правната рамка на колективното трудово договаряне.  Представителите на работодателите продължават да настояват едностранно за по-гъвкаво трудово право и децентрализация на колективното договаряне до равнище предприятие.

За необходимостта от социално договаряне

Очертаното дотук тревожно състояние на спазването на правата на сдружаване и на колективно трудово договаряне говори за сериозни и зациклили с времето проблеми, блокиращи реалното социално договаряне – задължително условие за чувствително съкращаване на неравенствата и за адаптиране към изключително бързо изменящите се реалности в света на труда. На национално и на секторно равнище остава в сила  позицията на работодателските организации, на практика осуетяваща колективното трудово договаряне, която датира от неконструктивното поведение на работодателите относно договарянето на минималните осигурителни прагове и ръста на минималната работна заплата.

По мнение на синдикатите се стигна до открити атаки срещу колективното договаряне, фактически съдържащи се в Препоръките за съдържанието и подходите при водене, сключване и актуализация на колективни трудови договори, представени от Асоциацията на организациите на работодателите в България през януари 2017 г. В отговор  КНСБ и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, като национално представителни организации на работещите, представиха своя обща Позиция относно състояние­то на социалния диалог в страната и възможните негативи за диалога и колективното договаряне на равнища сектор и предприятие.

Социално договаряне и суверенна държава

Но да се върнем на въпроса за връзката между социалното договаряне и суверенната държава. Днес обществото ни е завладяно  от очаквания за решителни действия от страна на суверенна, дееспособна държавна, която да бъде в състояние да гарантира сигурността и спокойствието на гражданите срещу престъпността и произвола на безотговорни фактори, както и достойно да представя и отстоява интересите на страната пред нейните външни партньори.

Тези очаквания несъмнено са породени от острото усещане за липсата на именно такава държавна власт в лицето на  представителен парламент, отговорно правителство и независима съдебна власт. В отговор все по-често се твърди, че коренът на проблема са „системни дефекти“ в Конституцията. Само че истинското решение не е да се впуснем да разсъждаваме за едни или други промени в основния закон, а напротив – да създадем всички необходими условия за неговото точно спазване на практика. Това е така, защото в него последователно е прокаран онзи баланс между права и отговорности на граждани и институции, между властите в правовата социална държава, който единствено гарантира силно управление по волята на гражданите.

За да се възстанови вярата на хората, че е възможно гласът им да бъде зачетен и уважен, на първо място е необходима коренна промяна там, където е заета активната част от населението – на работното място, където всеки нает да има достойна работа с дължимото заплащане, добри условия на труд и надеждни осигуровки.  В противен случай, ако човек се чувства безправен и безсилен в работата си, с накърнено достойнство, той се отчуждава и от обществените дела, у него гасне склонността и желанието да се ангажира с политическия живот и проблемите на държавата.

Това отчуждение става определящо и за тонуса на цялото общество, поразява готовността и желанието на хората да се изправят в защита на интересите си срещу безотговорната и корумпирана държава. Нещо повече – горчилката от неуважението на труда се пренася и върху атмосферата в семейството, самото то се руши под натиска на стресиращи и несправедливи условия на труд.

В основата на това състояние днес е всевластието на пазарните отношения, на диктата на парите и бизнес интересите преди всичко в сферата на трудовите отношения. Поради което точно оттам, от света на труда, следва да започне обратът към формирането на държава и общество, подчинени на интересите и волята на гражданите.

Което означава развитието на силно социално партньорство между работещи и работодатели, стабилно основано на конституционните норми, изискващи равнопоставеност на едните и на другите като ключов фактор за ускорен ръст и справедливо разпределение на произведените доходи, както и за необходимото им преразпределение за целите на социалната държава.

Само такава държава ще бъде в състояние да се утвърждава като суверенна и способна да посрещне изключителните предизвикателства на днешния и утрешния ден, опряна на  съзнателната подкрепа и ангажираност на всеки неин гражданин.

Това е и предизвикателството, пред което се изправя днес БСП – да станем двигателя на коренното преобръщане на обществото за утвърждаването на България като суверенна демократична, правова и социална държава. Като започнем с решителна защита на правата на наемния труд, здраво стъпили на Конституцията на републиката!

 

 

 

Бележки

(1)  Доклад на Римския клуб; Изд. Книжен тигър; София, 2018 г., стр. 88-89.

(2) „Rewriting the Rules of the European Economy“; A Report by Joseph E. Stiglitz, Nobel Laureate in Economics; Foundation for European Progressive Studies; ISBN number 978-2-930769-25-7; p. 8, 10.

(3) Ibid; p. 15-17.

(4) Ibid; p. 20.

(5)  „Work for a Brighter Future“; Global Commission on the Future of Work; International Labour Organization, 2019; p. 10.

(6)  „Negotiating Our Way Up. Collective Bargaining in a Changing World of Work“; OECD (2019); Executive Summary, p. 11.

(7) Изложението по-долу се основава на ІV Годишен доклад на КНСБ за нарушенията на права, свързани с упражняване правото на труд през 2018 г.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор