Герхард Бош е професор в Института по проблемите на труда и квалификацията (IAQ) в университета Дуисбург-Есен. Основните му изследователски теми са заплатите, работното време, социалните държави и индустриалните отношения.

СВЕТОВНИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ: КЪМ УСТОЙЧИВОСТ С НЕОЛИБЕРАЛНИ РЕЦЕПТИ?

Брой 1-2, януари-февруари 2020

Световният икономически форум интелектуално призна, че скандинавските социални модели предлагат алтернатива на нарастващото неравенство. Не може обаче да приеме това идеологически.

 

Световният икономически форум (СИФ), който се състоя от 21 до 24 януари 2020 г. в Давос (в зимния курорт Давос-Клостърс, Швейцария – бел.ред), вдига моралната си летва все по-високо през последните години. Новият манифест от Давос гласи, че „компаниите трябва да плащат своя дял справедливи данъци, да показват нулева толерантност към корупцията, да отстояват правата на човека във всичките си глобални вериги за доставки и да се застъпват за лоялна конкуренция“. И в Доклада на Световния форум за глобалната конкурентоспособност през 2019 г. нарастващото социално неравенство е силно критикувано.

В същото време се подчертава, че неравенството не е предопределена последица от глобализацията и новите технологии и може да бъде преодолявано с политически средства. Скандинавските страни са посочени като модели, тъй като „не само са сред най-технологично развитите, иновативни и динамични икономики в света, но също така осигуряват по-добри условия на живот и по-добра социална защита, по-сплотени и по-устойчиви са в сравнение с други“.

Разбира се, човек веднага се пита, колко сериозни са подобни твърдения. В крайна сметка СИФ се стреми да обвърже в едно политиката и милиардерите по света. Именно големите международни компании прехвърлят печалбите си в т.нар. данъчни убежища и изобщо не показват готовност да плащат справедливи данъци. Как тогава ще искат да финансират приобщаващи социални държави като скандинавските?

В допълнение, тези компании снижават разходите си за труд чрез възлагане на много дейности на нерегламентирани подизпълнители по вериги на национално и международно ниво. Ниските заплати и несигурната заетост са централен стълб на техните бизнес модели и са отговорни за нарастващото социално неравенство.

Увеличаване на пропастта

Милиардерите обаче не трябва да се притесняват, че СИФ наистина е на нивото на своите отговорности извън общите декларации. Доколко пропастта между речите по време на форума и ежедневните действия се увеличава, става ясно още в първите страници от Доклада за глобалната конкурентоспособност през 2019 г. в частта за оценката за работата на отделните трудови институции в скандинавските държави.

В показателя за конкурентоспособност „Гъвкавост при определяне на заплатите“ Финландия, Швеция, Дания и Норвегия са понижени до места между 118 и 133 от общо 141 държави ‒ далеч зад САЩ, Великобритания, Катар или Саудитска Арабия. Челните позиции, представляващи висока конкурентоспособност, се присъждат на страни със слаби синдикати, откъслечни преговори за заплати и ниска подкрепа за колективно договаряне.

Показателят за конкурентоспособност „Данъчна ставка върху труда“ изглежда по подобен начин. Този показател, както е дефиниран в Доклада, включва всички задължителни вноски и данъци върху труда, плащани от бизнеса върху брутните възнаграждения, включително осигурителните вноски. Развиващите се страни, без социална държава, постигат най-високите стойности по този показател. От развитите страни САЩ отново са на преден план, и то без развита социална държава (29-о място), докато скандинавските страни отново изостават значително (Швеция 132-ра, Финландия ‒ 104-та и Норвегия ‒ 67-а). Дания дължи 13-ото си място на това, че социалната ѝ система се финансира до голяма степен от прогресивни данъци, а не от социално-осигурителни вноски, което за компании­те също не е особено непопулярна мярка.

И накрая, нека да разгледаме индикатора „Процедури по наемане и уволнение“. Тук човек намира САЩ (5-о място) и Великобритания (11-о място) на челните места, докато Финландия, Норвегия и Швеция, със своя­та добра защита срещу уволнение, са на доста по-задни позиции, между 85 и 97.

Наложена дерегулация

Посланието, което СИФ отправя с тази оценка на централните трудови институции, е ясно: добра защита срещу уволнение, висока ангажираност към колективни трудови договори и високи социално-осигурителни вноски ‒ например за финансиране на обща схема за осигуряване при болест или задължително осигуряване за възрастни ‒ са пречки за конкуренцията. Ако страните искат да просперират, те трябва да се отърват от подобни пречки пред конкуренцията. По този начин СИФ с обосновки следва линията на Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия, които наложиха на страните длъжници, като Гърция, дерегулация на техните пазари на труда, довела до драстично увеличаване на социалното неравенство.

От гледна точка на световните компании подобни оценки, разбира се, имат смисъл. Ако чрез силни синдикални организации бъдат прокарани споразумения за нивото на заплащане, които да се прилагат за големи и малки компании в даден сектор, това ще затрудни постигането на желаната диференциация на заплатите в подизпълнителските вериги. Слабата защита срещу уволнения прехвърля риска от предприемача към служителите и улеснява големите инвеститори бързо да изтеглят капитала си и да го пренасочат към други страни. Високите осигурителни вноски струват скъпо и всеки би предпочел да ги прехвърли на държавата, която в същото време обаче е лишена от необходима финансова опора.

И все пак, точно тези трудови институции, които са оценени толкова ниско, са предпоставката за толкова хвалената социална кохезия в скандинавските страни. Само с високата ангажираност към колективните споразумения може да се обясни, например, много ниският дял на хора с ниски доходи и особено силната средна класа в скандинавските страни – става дума за сравнение в международен план.

Идеология и интереси

Възможно ли е да се намери научна обосновка за показателите на СИФ за пазара на труда или зад тези данни просто стои идеология и едностранна политика, базирана на интереси? В неолибералните модели с гъвкави заплати по принцип е възможно да се изчисли равновесие с пълна заетост. Само че действителността е по-сложна.

Да, силните институции на пазара на труда е възможно в краткосрочен план да увеличат разходите, но в същото време заставят компаниите да отчитат по-дългосрочната перспектива. Те инвестират повече в обучение и повишаване на квалификацията, както и в качеството на своите продук­ти. Служителите са по-мотивирани и имат по-голяма покупателна способност, а икономиката се развива по-добре и по-устойчиво, отколкото в страни с предимно ниско платени служители.

Дори последните проучвания на МВФ показват полезните ефекти от наличието на силни институции. Едно проучване например показва, че в страни с ниско неравенство на доходите растежът е не само по-висок, но и по-цялостно осигурен, отколкото в страни с по-голямо неравенство. Друго изследване пък обяснява нарастващото неравенство с ерозията на институциите на пазара на труда и намира положителни ефекти от минималните заплати и от активната синдикална дейност по отношение на заетостта. Тези нови констатации обаче изобщо не оказват влияние върху политиката на МВФ, която, противно на научните разработки, непоколебимо налага драстични неолиберални рецепти на своите длъжници.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също изцяло преразгледа своята позиция. В своето проучване на заплащането (Jobs Study) от 1994 г. Организацията все още се застъпваше за радикална дерегулация, но последните ѝ емпирични изследвания обосновават обратното. Например, прогнозите за заетостта на ОИСР за 2018 г. сочат, че страните с координирани политики за заплащане имат по-високи нива на заетост и по-ниска безработица в сравнение с държавите с децентрализирани системи на заплащане, толкова положително оценявани от СИФ.

Дилемата на Световния икономически форум

Глобалният доклад за конкурентоспособността за 2019 г. показва дилемата на СИФ. Знаем с точност, че нарастващото социално неравенство е най-същественият фактор за социалната поляризация и за антиглобалистките течения. Наред с изменението на климата, те заплашват дългосрочната стабилност на капиталистическата икономика и следователно застрашават системата. Следователно би трябвало да се градят силни институции за пазара на труда. В същото време обаче не искаш да притискаш собствената си клиентела, която плаща много пари за участие в разните конференции, поради което се превръщаш в защитник на техните интереси за краткосрочни печалби.

Интелектуалните противоречия, до които води този акт на двойственост, стават очевидни от примера за оценката на скандинавските социални модели. СИФ се отнася към тези противоречия подобно на католическата църква: в неделя се проповядва вода, а през седмицата се пие вино.

 

Източник: Social Europe, 27 януари 2020 г.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор