Проф. Кристиан Кастроп е директор на европейската програма на фондация „Бертелсман“ и преподава в Свободния университет в Берлин. Бил е директор на департамента за изследвания на икономическата политика на ОИСР.

 Д-р Доминик Понату е ръководител на проект на фондация „Бертелсман“ и работи върху единния пазар на ЕС, както и динамиката на растежа и неравенството.

 

 

РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

Брой 3-4, март-април 2020

 Доминирането на  компании „суперзвезди“ засилва социалното неравенство. Европа трябва да предприеме действия

 

 Подобно на много индустриализирани икономики, Германия и Европа като цяло минават през период на забавяне на най-важния генератор на богатството: производителността. Данните от Европейската централна банка например показват, че през последните 20 години растежът на производителността на труда е намалял почти наполовина. За някои икономисти тези тревожни цифри са признаци на „трайна стагнация“ – състояние на хронично слаб икономически растеж.

Но по-внимателен поглед върху икономиките по света показва едно неочаквано явление: определени компании са до голяма степен пощадени от тези неволи на производителността. Те представ­ляват един глобален елит, който успява да постигне висок ръст на производителността, докато този на конкурентите им е в застой. Всъщност Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбелязва, че пропастта между тези елитни компании и останалите се увеличава. В сектора на услугите Топ 5 от водещите компании увеличават своята производителност с повече от 40 на сто, докато останалите постигнат само около 10 процента.

Тези водещи бизнеси с огромни печалби от производителност са компании „суперзвезди“, които буреносно са завзели отделни индустрии. Те са високо иновативни и продуктивни: технологични гиганти като Apple и Google или в офлайн сферата – Walmart и Starbucks. Всички те имат едно общо нещо: доминация в съответните индустрии.

Победителят взима всичко

Американски изследователски екип, ръководен от икономиста Дейвид Отър, показва, че в почти всички сектори в САЩ „концентрацията на компании“ рязко се е увеличила – това означава, че колективният пазарен дял на четирите най-големи компании от всяка индустрия рязко е нараснал за сметка на конкурентите им. В търговията на дребно например делът на концентрацията се е удвоил от 80-те години насам.

По данни на ОИСР и в Европа има подобна тенденция. В резултат на това все повече пазари следват принципа „победителят взима всичко“: мрежовите ефекти и икономиите от мащаб означават, че водещите компании печелят все по-голям пазарен дял, което прави практически невъзможно да бъдат догонени. Останалата част от индустрията вече не може да поддържа същото темпо и в крайна сметка вече не заема конкурентна позиция.

Можем да твърдим, че тази увеличаваща се концентрация вреди на конкуренцията в една социална пазарна икономика. Когато няколко доминиращи компании могат да диктуват цените благодарение на по-голямата си пазарна мощ, малките доставчици вече едва влизат на пазара, а това може да забави иновативните възможности. Новите открития обаче са още по-тревожни: нарастващата концентрация на компании увеличава неравенството.

Това е така, тъй като възходът на тези компании може да доведе до намаляване на дела на фонд „Работна заплата“ в много европейски икономики. Проучване на ОИСР показва, че в отраслите, където концентрацията се увеличава, делът на заплатите в добавената стойност на компаниите намалява.

Това се дължи главно на бизнес модела на компаниите „суперзвезди“: заплатите и факторът труд съставляват само една относително малка част от тяхната дейност. Това се отнася например за дигиталните компании, които са по-малко зависими от фактора труд и вместо това имат тенденция да бъдат по капиталоемки. Но дори и в по-традиционните сектори, делът на заплатите намалява, особено на фона на нарастващата цифровизация.

Спадащ дял на заплатите

Тъй като компаниите „суперзвезди“ придобиват все по-голямо значение в цялата икономика и делът на служителите от икономическия пай намалява, делът на заплатите също намалява като цяло – а оттам и делът на заплатите в общия национален доход. Всъщност през последните десетилетия делът на заплатите е намалял: в Германия и Франция ‒ с около 6,5%, а в Италия и Испания ‒ с цели 14%. От друга страна, делът на печалбите отразява дохода на работодателите и на инвеститорите. През разглеждания период той бележи ръст. Това води до неравенството в доходите, тъй като инвестиционният доход има тенденция да се концентрира в горната част на разпределението на доходите.

Важно е обаче да се отбележи, че компаниите „суперзвездни“ не плащат по-ниски заплати; напротив, те плащат сравнително добре. Но увеличението на заплатите не е със същото темпо като огромния ръст на производителността. С други думи, „суперзвездите“ не прехвърлят своите печалби от високата производителност към работната сила. Следователно, делът на заплатите намалява, а доходът от инвестиции расте по-бързо от заплатите. По този начин неравенството може да се увеличи като цяло.

Какво може и трябва да се направи? В момента Германия обсъжда „Национална индустриална стратегия 2030 г.“, представена от министъра на икономиката и енергетиката Петер Алтмайер. Част от стратегията може да бъде например иновационната политика на „суперзвездите“ да е на принципа на трамплина, така че да достигат по-ефективно до други компании. Това би могло да е решение за слабостта на производителност­та в много отрасли на икономиката и да подобри конкуренцията в много сектори; подобна иновационна политика в широк мащаб би могла да е от полза и за регионалното развитие.

В Германия и в рамките на ЕС регионалните различия между процъфтяващите региони и структурно слабата периферия се увеличават, нещо, което не само спъва социалното сближаване, но е и благоприятна почва за популизъм в дългосрочен план, както се случи в Италия.

Едно решение би могло да бъде по-добра работа в мрежа между университети, компании и други регионални играчи, които привеждат научните изследвания и знания до пазарна зрялост по веригата на добавената стойност. В структурно слабите региони мерките от този вид биха могли да увеличат способността за иновации и по този начин да осигурят по-добри перспективи като цяло. Наследникът на европейската програма „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации може да се окаже изключително важен в подкрепа на европейска регионална стратегия за насърчаване на иновациите.

Двигателят дигитализация

Просперитетът за всички изисква и еднакъв достъп до конкуренция. В днешната ера на (цифрови) пазари, при които (дигиталният) „победител взима всичко“, законодателството в областта на конкуренцията следва да бъде актуализирано. Всъщност „суперзвездите“ първоначално придобиха своето предимство, като разработиха по-добри продукти. Но в дългосрочен план те могат да станат толкова доминиращи, че малките иновативни компании да са обезсърчени да навлизат на пазара, което от своя страна възпира иновациите и засилва господството на „суперзвездите“. Според икономиста Луиджи Зингалес, изследващ конкуренцията, пазарът сам по себе си не е в състояние да се справи с този проблем. Неговите предложения включват по-добра преносимост на данните между цифровите платформи и автоматично споделяне на данни при достигане на определено ниво на пазарен дял.

Освен това Европа трябва да продължи работата по данъчното облагане на информационния сектор. Съществуват нови подходи за ефективно данъчно облагане на този сектор, които трябва да бъдат обсъдени. Дигитализацията е ключов двигател на корпоративната концентрация: тя помага на „суперзвездите“ да използват по-добре мрежовите ефекти и икономиите от мащаб, така че в резултат на това повишаването на производителността и на заплатите вече да не вървят ръка за ръка. Ефективното данъчно облагане на създаването на дигитална стойност може да възстанови връзката между производителността и растежа на заплатите.

И накрая, по-голямото участие на профсъюзите, особено в компаниите за дигитални платформи, дава възможност за по-доброто предаване на печалбите от производителността към служителите. Например, растежът на производителността и заплатите може да се съгласува, така че поне делът на заплатите да се стабилизира. В случай че последното не успее, икономиката на „суперзвездите“ ще произведе преди всичко едно – множество губещи.

 

Източник: https://www.ips-journal.eu/regions/europe/article/show/size-matters-3376/

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор