Чен Донгшяо е  председател на Шанхайския институт по международни изследвания

 

ЕМПАТИЯ И СОЛИДАРНОСТ: ЕДИНСТВЕНИЯТ РАЦИОНАЛЕН ОТГОВОР В ГЛОБАЛНАТА ЕПИДЕМИЧНА БОРБА

Брой 3-4, март-април 2020

 Повече от сто държави и региони са докладвали потвърдени случаи на новия коронавирус. Извън Китай броят на новите потвърдени случаи достигна
30 000, като най-тежко засегнати са Южна Корея, Япония, Италия и Иран. СЗО не обяви
COVID-19 за пандемия, но въпреки това на 28 февруари повиши глобалния риск от огнището до „много висок“. Ще се обедини ли светът солидарно, заплашен от заболяване, което е по-заразно от SARS и MERS, за да спре превръщането му в пандемия? Или нациите ще бъдат толкова завладени от нарастващия страх, че да възприемат политика от типа „Разорявай съседа си“ (beggar-thy-neighbor policies), отслабвайки основите на глобалното сътрудничество в областта на общественото здравеопазване? Дали бързо разпространяващият се вирус ще е призив към международната общност да действа бързо и съгласувано, за да изгради по-безопасен глобализиран свят? Или предвещава по-нататъшна деглобализация в свят, който вече е обхванат от бурен национализъм?

Няма лесни отговори на тези въпроси. Ситуацията може да поеме във всяка една посока. Например, след като научи за епидемията от коронавирус, Световната здравна организация (СЗО) събра над 400 вирусолози и експерти по контрол на заразите чрез реални и виртуални платформи, за да проучи възможния произход на вируса, да направи планове за ограничаване и да изведе приоритетите на науката. Както главният учен на СЗО Сумя Сваминатан каза, „тази научна солидарност пред лицето на общ враг е безпрецедентна“. Но в същото време стигмите, свързани с болестта, се разрастват, а расизмът и ксенофобията срещу граждани от китайски и азиатски произход нарастват. Още по-лошото е, че някои висши служители в правителството на САЩ гледат на епидемията през идеологическата призма, като допълнително влошават китайско-американските връзки в момент, в който те трябваше да изразят съчувствие и да работят със своите китайски колеги, за да започнат двустранното здравно сътрудничество. Резултатът от настоящата борба, и като цяло перспективите за глобално сътрудничество в областта на общественото здраве, зависи от това, дали преобладават окуражаващите истории, или доминират негативните разкази.

Вирусите не зачитат граници. Новият коронавирус може да се разпространи и превърне в пандемия. Прегледът на сътрудничеството на Китай с другите в битката с коронавируса и уроците, които то донесе, са особено важни в този критичен момент. Доколко ефективно е международното сътрудничество за подпомагане на Китай и света да овладеят епидемията? Какво допринесе Китай за тази глобална борба с коронавируса? Какви са недостатъците и слабостите в глобалното управление на здравеопазването, които бяха изложени в тази криза и какви са средствата за защита? Какъв е най-добрият начин на действие за Китай и света, за да изпреварят и в крайна сметка да надделеят срещу вируса? Този доклад се опитва да отговори подробно на тези важни въпроси.

Докладът подчертава стойността на международната координация при наличие на масивни огнища на инфекциозни заболявания, особено на тези, причинени от нови вируси. Действията и саможертвите на тези, които се борят на фронтовата линия, отварят скъпоценен прозорец от възможности за други да вземат предпазни мерки. Проследяването на научноизследователското сътрудничество, медицинската, материалната помощ и взаимодействието с водещи институции са от съществено значение за създаването отрано на глобална научнообоснована и ефективна система за превенция и контрол. В глобализирания свят, където инфодемиите, дезинформацията и слуховете могат да последват лесно епидемиите, международни организации като СЗО играят незаменима роля за намаляване на паниката и премахване на стигмата.

Докладът също така илюстрира мерките, политиките и инициативите на Китай, които бяха оценени от СЗО като препоръчителни практики за международен епидемиологичен контрол, включително наред с други, механизъм за реагиране както на цялото правителство, така и на цялото общество, ефективни техники за социално дистанциране, навременна и адекватна обмяна на информация и знания, както и задълбочено участие в глобалното сътрудничество в областта на медицинските изследвания. Водейки се от всички тези мерки за реагиране, докладът подчертава, че именно холистичният, основан на науката, целенасочен и силно контекстуален подход, е най-подходящият урок за всяка страна, засегната от смъртоносния вирус.

Докладът също така идентифицира основните предизвикателства пред международния контрол на епидемиите и глобалното сътрудничество в областта на извънредните ситуации в областта на здравеопазването, като включва и големите различия между нациите по отношение на политическата система, социалните норми, националните интереси, културата и традициите, различния капацитет на националната обществена готовност при извънредни ситуации, както и при регионални и глобални извънредни ситуации и кризи. За да отговори на заложените предизвикателства, докладът призовава за актуализиране на остарялата концепция за здравна сигурност, за преодоляване на куриозния цикъл на „пренебрегване на паниката“ (panic-neglect), за коригиране на недостатъчните механизми за реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването и изграждане на основни способности за мониторинг и реагиране в развиващите се страни, така че IHR (2005) *  да може да бъдат подкрепени и спазвани при здравни кризи. Освен това докладът подчертава значението за засилване на лидерството и преодоляването на недостига на ресурси в глобалното сътрудничество в областта на здравеопазването и призовава за противодействие на политизирането и стигматизацията при извънредните ситуации в областта на здравеопазването.

Докладът прави и пет политически препоръки за това как да се ограничи разпространението на коронавируса в световен мащаб: подобряване на координацията между Китай, Япония и Южна Корея, така че трите да могат заедно да играят лидерска роля в източноазиатското и глобалното управление на здравеопазването; увеличаване на здравната помощ на развиващите се страни, особено за най-слабо развитите, с ниска степен на готовност за реагиране при спешни случаи; увеличаване на приноса на международните банки за развитие към международната здравна система; ускоряване на прилагането на съвместни механизми за големи извънредни ситуации в областта на общественото здраве; и увеличаване на обмена на опит и знания за превенция и контрол на епидемиите.

Държавите се различават по своите национални условия и възможности и всяко епидемично огнище има свои собствени характеристики. Тъй като няма сребърен куршум за справяне с всички епидемии, мерките за контрол трябва да бъдат персонализирани и контекстуализирани. Навременното прекъсване на пътя на предаване, ранното откриване и ефективното лечение са от съществено значение при всяка една мярка за превенция и контрол. Китай, като основно бойно поле в борбата срещу епидемията COVID-19**, положи най-големи усилия, предприе най-строги мерки, натрупа най-голям опит от първа ръка и постигна най-забележителните резултати. Китай е готов да сподели своя опит с международната общност и да засили сътрудничеството с други държави и международни организации, за да се спечели войната срещу избухването на COVID-19 възможно най-рано.

Емпатия и солидарност, вярвам, че това е единственият рационален отговор при глобалната борба срещу епидемиите и е това, което води човечеството към по-сигурен глобализиращ се свят. Също така е убеждение, което моите колеги се опитват да потвърдят и предадат в този доклад.

 

Превод Александър Димитров 

* Става въпрос за Международната здравна регулация, приета от СЗО през 2005 г.

** В периода след 20 март в такова водещо бойно поле се превърна Италия (бел. ред.). 


Статии от същия автор