Един документ с непреходна стойност

Брой 3-4, март-април 2020

 До членовете на ЦК на БКП

 

Към Вас се обръщат група членове на БКП ‒ демократи, разтревожени от насоките на развитието на социализма в нашата страна.

С борбата за социализъм хората отдавна свързват своите надежди и мечти за освобождаването на труда и на човечеството от икономическо и политическо потисничество и несигурност, за достоен и справедлив човешки живот.

Така ли е сега у нас?

 ДЕФОРМИРАНИ СА ОТНОШЕНИЯТА НА СОБСТВЕНОСТ

 В промишлеността национализацията създаде собственост върху средствата за производство, която вместо на трудещите се принадлежи на държавата и с нея се разпорежда по същество висшата бюрокрация. Трудовите колективи са лишени от реално участие в решаването на производствените, инвестиционните и разпределителните въпроси на предприятията. Работниците се оказаха експроприирани и измамени.

На село кооперативните стопанства бързо се превръщат в своеобразни държавни организации с всички недостатъци на държавните индустриални предприятия. Селяните се подлагат също на експроприация.

Израждат се занаятчийските и потребителските кооперации, които са самодейни организации, а също се превръщат в държавни и подчинени на държавата.

В такава обстановка висшата държавна и партийна бюрокрация неизбежно става фактически единствен и пълновластен разпоредител с всички средства за производство, техен реален собственик. Тоталната държавна експроприация изисква и тотално, централизирано ръководство и планиране с присъщата си дебалансираност. Тази оценка не се променя от принудителните опити в последно време за прехвърляне на част от управленските функции на народното стопанство върху местните органи.

При такъв модел на бюрократичен държавен социализъм мотивите за ефективен труд силно падат. Остава голата и безсилна административна принуда.

Очакваните предимства на социализма в развитието на производителните сили, на благоденствието на народа не могат да се проявят и реализират.

Изправено пред невъзможността да се използват специфични социалистически фактори за напредък, партийното ръководство започна да залага на авантюризма, на уж възможното скокообразно излизане от задънената улица. Тодор Живков декретира с нищо необосновани свръхвисоки задачи 3а бързо неколкократно увеличаване на промишленото и земеделското производство, обещавайки още утре благосъстояние.

Неправилно се форсира кооперирането в планинските и полупланинските райони, което вместо до подобрение ще доведе до по-нататъшно влошаване на положението в селското стопанство. Двегодишният опит вече потвърди фалита и на скока, и на ускореното коопериране в балканските райони. Но Тодор Живков не се отказва от поетия път, което говори, че повежда ЦК на БКП по опасни и безотговорни авантюри при уреждане съдбините на нацията и социализма.

 ДЕФОРМАЦИИ НАСТЪПВАТ И В ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБЛАСТ

 Под предлог за опазване на гражданския мир в България, недопускане на унгарски или полски събития у нас Тодор Живков продължава атаката си срещу прокламираната през април 1956 г. демокрация в партията и обществото, преследва и отстранява всички свои възможни съперници с различни от неговите идеи и възгледи за развитието. Отдавна напълно са блокирани тенденциите, родени от XX конгрес на КПСС, на практика е изоставена борбата срещу култа към личността и свързаните с него система и извращения на законността.

 В партията и страната се издига призракът на реставрацията, на неконтролирания диктат на шепа хора на личната власт, призракът на беззаконията и укриваните престъпления. Но трябва да запомним, че днес вече никакви външни фактори не могат нито да обяснят, нито да оправдаят новите деформации, новите беззакония, новите престъпления.

В страната и партията назряват условия за необратими деформации и трайни икономически затруднения. Натрупаха се достатъчно доказателства, че социализ­мът се изражда в своята карикатура.

Нашето поколение може да стане виновникът за погубване надеждите на нашия народ и на милиони хора по целия свят за социализма като хуманна и демократична алтернатива на капитализма. Страх е сковал страната и партията. Стават доминиращи двуличието и двойственият живот на хората. Деградира и се дехуманизира моралът в нашите отношения.

Нищо в историята не е фатално предопределено, в това число нито победата на социализма, нито неговата гибел. Какво ще правим ние: ще станем ли гробокопачи на най-великия идеал на човечеството или ще вземем в ръцете си грижата за неговото прочистване и възраждане. Вие, ние, всички трябва да изберем!

Ние се надяваме и вярваме, че в Централния комитет има достатъчно смели и честни хора, които ще разберат нашата тревога и ще се обединят, за да тръгнем по спасителния път на обновлението, докато все още не е погубено всичко. Обсъдете критично дейността на такива дейци като Тодор Живков, В. Червенков, М. Григоров, Б. Велчев, Г. Цанков и други виновници за създалото се тежко положение в страната и партията.

Във вашите усилия вие ще имате подкрепата на всички добри хора у нас. Те са огромното мнозинство на комунистите и народа.

Вашето бездействие днес ще се превърне утре в историческо предателство към всичко скъпо, което имате, което имаме, в което всички ние вярваме.

 

София, 1 юни 1960 г.

 

Подписали:

Н. Куфарджиев

В. Дашин

Г. Милев

 Б. Варон

Хр. Проданов

И. Гатев

Ив. Дионисиев


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор