На крак, о парии презрени,

на крак, о роби на труда!

Потиснати и унизени,

ставайте срещу врага!

Нек' без милост, без пощада

да сринем старий, гнилий строй!

Светът на нази днес се нада,

напред в решителния бой!

 

Бой последен е този,

дружно вси да вървим,

с Интернационала

света да обновим!

 

От нийде няма избавление ‒

от бог, ни цар, ни господар.

Във нас е нашето спасение,

в борбата, водена със жар!

Крадецът плячката не връща,

ни властелинът свойта власт,

но ний сме армия могъща,

кой би се мерил днес със нас?

 

Ний сме армия голяма,

на трудовий, работен свят.

С Интернационала

ще се освободим!

 

Държавата ни угнетява,

законите са против нас,

богатите днес управляват,

беднякът няма равен глас.

Но стига толкова търпение,

ний старий свят ще разрушим.

Във нас е нашето спасение,

с борба ще се освободим!

 

Но ако ли обезумели

войска изпратят срещу нас,

най-първо стари генерали

да чакат смъртния си час!

 

Бой последен е този,

дружно вси да вървим!

С Интернационала

света ще победим!

„ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ“ – БЕЗСМЪРТНИЯТ ХИМН НА РАБОТНИЧЕСКАТА СОЛИДАРНОСТ

Брой 5-6, май-юни 2020

Текст и музика, вплетени в единно звучене, в неразделно цяло, което не остава  равнодушни нито тези, които могат да запеят пламенно, нито тържествено притихналите в по-новите времена слушатели. Това е „Интернационалът“.

 



Историческият път на тази песен тръгва през 1871 г., когато парижкият комунар Йожен Потие (1818 ‒ 1887) създава стихотворението „Интернацио­налът“, в което открито говори за неизбежната смърт на „стария свят“. Потие е член на  първото международно работническо сдружение ‒ Първия интернационал, създаден на среща в Лондон на 28 септември 1864 г. с определящото влияние на Маркс. Сред неговите учредители са най-мощните британски, френски, швейцарски, испански и италиански синдикални организации от онова време. Потие участва и в Парижката комуна, като според собствените си виждания той се причислява към анархистите. Прякото му участие в самоотвержените борби срещу несправедливостите на „старий гнилий строй“ обяснява и особеното вдъхновение, бликащо от неговата безсмъртна творба. През 1887 г. приятели публикуват част от неговите стихотворения.

Трябва да изминат цели 11 години, за да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор