Време е да прибегнем до солидарност с природата чрез дистанцирането ѝ от експлоататорските логики на икономическия растеж

„Фабричните закони обуздават нагона на капитала към безгранично изсмукване на работната сила чрез принудително ограничаване на работния ден от самата държава [...] ограничаването на фабричният труд е било продиктувано от същата необходимост, която е наложила наторяването на английските ниви с гуано. Същата сляпа жажда за грабеж, която в единия случай е изтощавала почвата, започнала в другия случай да подравя от корен жизнената сила на нацията. Тук периодичните епидемии са говорели също тъй вразумително, както и намаляването на ръста на войниците в Германия и Франция.“

Карл Маркс (1)