Преди 30 години – през първото полугодие на 1990 г., страната бе обхваната от събития, които до голяма степен определиха целия ход на по-нататъшните преобразувания във всички сфери на обществено-политическия, икономическия и културния живот на България.

Националната кръгла маса
от 3 януари до 14 май 1990 г.

Едно от тези събития безспорно бе провеждането на Националната кръгла маса. Необходимостта от нея беше пряко отражение на нарастващото обществено противопоставяне на властта, което се бе проявило открито още преди 10 ноември 1989 г. с протестите пред ресторант „Кристал“ на 26 октомври и край Народното събрание на 3 ноември. На свой ред, дискусиите и договореностите на Кръглата маса оставиха своя траен отпечатък върху развитието на страната през следващите години и десетилетия.

Дните преди 3 януари 1990 г. бяха белязани от поредица събития, разтърсили по непознат дотогава начин столицата и страната:

P заседанието на ІХ Народно събрание на 17 ноември 1989 г., предавано на живо по радиото и телевизията, на което Петър Младенов бе избран за председател на Държавния съвет и за първи път публично прозвучаха остри критики срещу Тодор Живков;

P двата последователни масови митинга – единият още в същия ден пред парламента в подкрепа на взетите от Народното събрание решения (систематично пропускан във всички описания на тогавашните събития, в който Гена Димитрова изпълнява „Мила родино“ пред сградата на парламента);

P вторият – на следващия ден, 18 ноември, пред храм-паметник „Александър Невски“, с остри лозунги срещу „комунистите“.

P След което последва бурният митинг пред Народното събрание на 14 декември, инспириран от студентското дружество с водач Емил Кошлуков, заплашил да прерасне в пряка атака срещу сградата на парламента, произвел казуса със спорния запис на Петър Младенов „Да дойдат танковете“ и довел в крайна сметка до оставката му на 6 юли в резултат на масиран уличен натиск по-малко от месец след първите многопартийни избори (за последните 40 години).

 Първоначалното предложение за свикване на Кръгла маса произлезе от формирания на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили. В края на годината и първите дни на януари то бе подето от новото ръководство на БКП, като в резултат на осъществените контакти е постигнато съгласие за свикване на широко представителен форум за обсъждане на приоритетните въпроси пред страната в новите условия с участието както на съществуващите партии и организации, така и на нововъзникналите политически формирования. В резултат се стига до първото заседание на Кръглата маса на 3 януари 1990 г.

Самата дейност на Кръглата маса обхвана три последователни етапа: първоначални консултации на 3 ‒ 4 януари; подготвителни преговори на 16 ‒18 януари и преговори по същество от 22 януари до 14 май. В хода на тези етапи първоначалните представи за Кръглата маса претърпяха дълбоки промени. Още в началото бе изоставена идеята за провеждане на две паралелни дискусии: едната – между съществуващите партии и организации, и другата – между техни представители и представители на нововъзникналите формирования. Впоследствие бе прието дейността на Кръглата маса да представлява не дискусии, а преговори. В хода на последните бе съгласувано действащото Народно събрание, излъчено преди 10 ноември, да отразява постиганите договорености в съответни законодателни актове. 

В работата на Кръглата маса се оформиха две преговарящи страни. Едната – първоначално БКП, а след 3 април  – БСП,  заедно с представители на съществуващи до 10 ноември партии и организации; другата – на СДС, в състав влизащите в него партии и организации. Последователно тя се разви в структура с няколко публични нива – пленарни заседания, контактна група, работни групи и секретариат. Пленарните заседания се ръководеха от съпредседатели, като от страна на БСП това последователно бяха Андрей Луканов (3 януари – 6 февруари, след което той пое поста министър-председател); Георги Пирински (6 – 12 февруари) и Александър Лилов (12 март – 14 май). Наред с това са били провеждани и неформални контакти между отделни представители на ръководствата на БСП и на СДС.

Същинската дейност на Кръглата маса по време на пленарните заседания обхвана три последователни кръга. БСП се стараеше да отстоява разбирането, че мисията на НКМ  е по съществото си градивна, конституи­раща, залагаща основите за всеобхватна трансформация на обществото и държавата на последователно демократични начала. СДС, напротив, постави в центъра на дейността си разрушителната концепция за „разграждане на тоталитарната система“, за необходимостта, преди да се пристъпи към каквото и да е конструктивно взаимодействие, да бъдат ликвидирани всички съществуващи структури и порядки на досегашната система. 

В началото на първия кръг преговори, на заседанията на 22 и 23 януари, ръководителите на двете делегации последователно направиха основните си политически изказвания. В тях релефно се прояви същностното противоречие в подходите и позициите на едната и на другата страна:

●    На 22 януари Желю Желев заяви: „Започваме нашите разговори по най-важната тема, която интересува всички ни еднакво: разграждането на тоталитарната система в нашата страна…Става дума за един политически режим, за една политическа система, която беше насилствено наложена на българския народ с помощта на Съветската армия…Не бива да си правим илюзии. Цялата репресивна система у нас продължава да съществува такава, каквато беше изградена от Живков. А репресивната система на Живков съвсем не е по-малка от тази на
Чаушеску. И докато съществува тази система, ние с вас ще се намираме в положението на нейни заложници. Затова тя трябва да бъде разформирована, разградена, час по-скоро.“ (1)

●    На следващия ден, 23 януари, Андрей Луканов заяви следното: „БКП решително скъсва със сталинския модел на социализма, с неговите тоталитарни методи на управление. Именно този псевдосоциализъм, а не социализмът въобще търпи днес исторически крах пред очите ни. Но ние с още по-голяма решителност се обявяваме в защита на социализма, на демократичния и хуманен социализъм, който според нас единствен гарантира на българския народ оптимално съединение между съвременния стопански напредък и социалната справедливост и пълноценното духовно развитие…Веднага искам да подчертая, че нашето решително становище в полза на демократичния социализъм не означава, че ние не сме готови да търсим допирни точки и взаимодействие с всички, които са за изграждане на демократична правова държава и гражданско общество в България, независимо от политическите им убеждения.“ (2)

Тези базисни различия белязаха целия по-нататъшен ход на работата на Кръглата маса. Конкретно те намериха фокус в съществуването на първични партийни организации по месторабота. Първоначално, като че имаше разбиране, че такива не бива да съществуват. Впоследствие, в периода 6 ‒12 февруари той се превърна в препъникамък, довел до криза в работата на Кръглата маса и до прекъсване на работата ѝ в продължение на цял месец. СДС настояваше делегацията на БСП на часа да заяви, че се забранява такава дейност в предприятията. От името на БСП бях принуден да повторя и да потретя, че: „…това е въпрос с обществено значение, със значение за цялото общество и следователно трябва да бъде решен на базата на закон, на законодателна уредба, която да е общовалидна.“ (3). СДС реши да превърне въпроса в повод да прекъсне участието си на Кръглата маса и да излезе с протестна декларация срещу БСП с твърдението, че партията се стреми да принизи нейната роля, „заобикаляйки я“ чрез решения в Народното събрание. (4)

Към този момент – месец февруари, в средите на СДС, по думите на Петко Симеонов, все по-ентусиазирано взема връх „общата лудост“, изразяваща се в „стила за присъствие в обществото – заплахите за стачки и улични действия бяха стотици. Всеки удряше с юмрук по масата, за да бъде забелязан. Мисля, че началото и края на този стил даде „Подкрепа“ – заплахата за обща стачка през втората половина на декември 1989 (започна Кръглата маса), окупацията на резиденцията в Бистрица, която завърши с фиаско. Но между началото и края могат да се наредят върволица от случаи, в които действието с ритник по вратата се смяташе за най-ефективно.“ (5)

Вторият кръг преговори, от 12 до 30 март, се проведе на три последователни етапа, в резултат на които бяха подписани първите пет споразумения:

P   на 12 март – Декларацията за ролята и статута на Националната кръгла маса, Националното споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система и Споразумението по политическата система;

P   на 29 и 30 март – Споразумението по основните идеи и принципи на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България  и Споразумението по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание.

P На заключителния трети кръг преговори на 14 май,  продължил до ранните часове на следващия ден, бяха подписани останалите подготвени документи, отнасящи се до предстоящите през юни 1990 г. парламентарни  избори – Споразумението във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, Споразумението за предизборната кампания по радиото и телевизията, Споразумението по създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори, Декларацията за участие на политическите емигранти в изборите, както и Етичният кодекс на предизборната кампания.

Централният въпрос пред Кръглата маса

бе за какъв парламент да бъдат предстоящите избори – за Велико народно събрание, което да изработи и приеме нова Конституция, или за Обикновено народно събрание.

По Споразумението по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание се разгоряха остри дискусии. СДС предлагаше изборите да се проведат по пропорционалната система през есента на 1990 г., за да има време да изгради структурите си по места. БСП бе за мажоритарната система и предлагаше изборите да се проведат през пролетта на 1990 г. с оглед нетърпящите отлагане проблеми.

В крайна сметка се постигна съгласие да се проведат избори за Велико народно събрание в състав от 400 народни представители; да бъде използвана смесена система – двеста народни представители да бъдат избрани по пропорционалната система, като бариерата за влизане в Народното събрание бъде 4%, и още 200 да бъдат избрани мажоритарно; изборите да бъдат проведени на два тура – на 10 и 17 юни 1990 г. В Споразумението залегна и договорката, че успоредно с работата по новата Конституция, Великото народно събрание ще работи и като Обикновено народно събрание, за да може да приема законите за трансформация и на икономическата, наред с политическата система.

Договореностите

Като цяло договореностите, закрепени в тази поредица от приети с подписите на всички участници 11 документа – осем споразумения, две декларации и един кодекс – изчерпателно уреждаха всички въпроси, необходими за провеждане на първите многопартийни избори така, че да се даде възможност на всички участници свободно да представят своите платформи и кандидати и да агитират за подкрепа от страна на избирателите.

В обобщен вид тези договорености се свеждаха до следните:

P Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989; участниците в Националната кръгла маса се задължават да използват своето представителство в законодателните и изпълнителните органи и общественото си влияние, за да осигуряват реализирането на приетите с консенсус споразумения; партиите, движенията и организациите, участващи в Националната кръгла маса, се ангажират да не използват насилствени методи и средства, да не проповядват и заплашват с насилие в каквато и да било форма и да не позволяват възникване на безредици и хаос в страната; да разглеждат политическото противопоставяне като състезание на идеи, платформи и програми; да полагат максимални усилия за създаване на необходимите условия за нормална и спокойна подготовка и произвеждане на изборите при пълна демократичност и еднакви възможности за участие на всички;

Pна страната е необходима политическа система, която се основава и гарантира ефективното осъществяване и защита на всички международно признати права и свободи на човека, социалната справедливост и солидарността на всички граждани и политически сили в защита на върховните интереси на народа и отечеството; такава политическа система се обуславя и от необходимостта от национално съгласие в условията на политически плурализъм по жизнените въпроси на нацията – рамките и принципите на политическата и икономическата система, основите на националната сигурност, главните принципи на външната политика и международните ангажименти на страната;

Pза да се изключат всякакви възможности за спекулации относно демократичността на изборите, а също така, за да се лишат от почва евентуални опити за дискредитиране на предизборната кампания и изборния процес отвътре или от чужбина да бъдат поканени като гости на българската държава представители от парламентите на СССР, САЩ, ФРГ, Франция, Италия, Англия, Канада, Финландия, Австрия, както и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други страни и организации по взаимна договореност;

Pкато временна мярка да се предвиди възможност в едногодишен срок от деня на влизане на закона в сила политическите партии да получават дарения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партиите, или техния паричен еквивалент; когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българска външнотърговска банка на името на съответната партия;

Pда се създадат необходимите правни предпоставки за гарантиране свобода на агитацията на гражданите, на партиите, на кандидатите и на техните застъпници, като се предвиди: еднакъв достъп за кандидатите и партиите до източниците на информация, необходими при предизборната кампания; еднакъв достъп до средствата за масово осведомяване; възможност за изготвяне и използване на агитационни материали; да не се допуска разгласяване на социологически анкети по-късно от осем дни преди изборния ден, агитация и раздаване на бюлетини 24 часа преди изборния ден, както и в деня на изборите; широка гласност на финансирането на предизборната дейност; забрана и санкция за унищожаване на агитационни материали в нарушение на установения ред;

PЦентралната избирателна комисия да прикани гражданите чрез    средствата за масово осведомяване да проверят лично вписването си в избирателния списък и при  установени неточности незабавно да поискат от изпълнителните комитети на общинските народни съвети или кметствата отстраняването им, като уведомят за това и съответната районна  избирателна комисия;

Pпо време на предизборната кампания Българската телевизия и      Българското радио спазват принципа на равноправно и регламентирано представяне на политическите партии и групировки, на техните изяви, на речи, части от тях или цитати, на информационен и публицистичен филмов и видеоматериал, радиозаписи, студийни предавания „за запис“ или „на живо“;

P отчитайки отговорността си пред нацията за нормалното протичане на изборите, участниците в Националната кръгла маса приемат  Етичния кодекс на предизборната кампания и апелират към всички политически сили, кандидати за народни представители и гражданите да се придържат към него;

P   в съответствие със Споразумението за избиране на Велико народно събрание се създава организация – Обществен  съвет за осъществяване на обществен контрол по спазването на това споразумение и Етичния кодекс на предизборната кампания, както и на другите договорености на Националната кръгла маса по произвеждането на свободни избори;

P   препоръчва се на политическите сили, обществените организации,  гражданските инициативи и други да отправят своите оплаквания, възражения и сигнали освен до съответните избирателни комисии, също и до обществените съвети.

Всички констатации относно резултатите от изборите да се огласяват, след като Общественият съвет се произнесе по тях. (добавено болдиране – б.а.) (6).

Както е известно,

един документ остана неприет

Документът „Основни принципи и съдържание на икономическата реформа“ беше обсъждан на експертно равнище и в ръководствата на СДС и на БСП. По същество той предвиждаше формиране на социална пазарна икономика, което би следвало да е приемливо и за едната, и за другата страна.

Началният абзац на неприетия текст гласи: „Политическите и обществените сили, представени на Кръглата  маса, са съгласни, че търсенето на изход от сегашното социално-икономическо състояние е национален, надпартиен въпрос, който засяга целия народ. Икономиката ни е една за всички, една за цялото общество. Трябва да се изключи всякаква възможност за монополизирането ѝ от отделни партии. Именно затова са нужни съгласието и подкрепата на всички обществено-политически сили, на всички слоеве на обществото относно целите и основните принципи на предстоящата икономическа реформа. Тази реформа може да се осъществи само в условията на социален мир. “ (7)

Именно този принципен националноотговорен подход се оказа не по силите на все по-крайно десния СДС, с упоритото твърдение, че само десницата знае „как се прави пазарна реформа“. Същевременно и партийното ръководство на БСП се оказа недокрай категорично в отстояване на необходимостта от приемането на документа, очевидно смятайки, че всъщност такава реформа е работа именно на десницата.

Предизборната кампания от 15 май до 7 юни 1990 г.

Партиите се впуснаха в предизборната кампания още на другия ден след приключване на дейността на Кръглата маса. Тук не е възможно с подробности да се очертаят нито предизборните платформи и посланията на участниците в изборите, нито многото аспекти на ежедневно променящата се обстановка в страната.

Достатъчно обаче е да се отбележи, че и в кампанията отново отчетливо проличаха двата коренно различни подхода на основните политически сили. БСП  заложи на позитивната кампания. В своите предизборни изяви партията отправи следните послания: българският народ иска национално съгласие и коалиционно правителство; само това може да гарантира, че няма да има противопоставяне на едни българи срещу други; само такова правителство може да гарантира спокоен и стабилен преход към демокрация; само БСП от всички партии предлага това.

В противоположна посока бе развита кампанията на СДС. Добре известни станаха картите на България с черепите, внушаващи представата за изминалите 45 години като време на повсеместни репресии и смърт, както и ритуалното шествие за „погребване на комунизма“. Интересно е да се  вникне в мисленето на привлечения от СДС именит френски специалист по предизборни кампании Жак Сегела, пристигнал в България. Според него: „страна с пасивно селско, недолюбващо руснаците население, което Западът бе смятал за съветско по душа, забравяйки, че потиснатият народ е като тихата вода.“ Оттам и първият съвет за „раздвижване на водата“: „трябва да нападнем първи и да разобличим противника. Представете си картата на България, границите на която са обозначени с бодлива тел“…(8)

В хода на кампанията бяха формирани граждански инициативи за организиране на граждански контрол върху предизборната кампания и провеждането на самите избори. СДС, с прякото съдействие на външни консултанти, формира Българското сдружение за свободни и честни избори (БСЧИ) с ръководител Кеворк Кеворкян. БСП подкрепи създаването на Гражданската инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ).  В искането до Централната избирателна комисия за регистрация на Инициативата, нейният съпредседател Леда Милева подчерта, че ГИСДИ  не е опонент на БСЧИ, а напротив, че целите ѝ, наред с наблюдението на изборите, са да работи за повишаване на правната и политическата култура на гражданите, да ги подпомага при упражняване на техните политически права и да разяснява принципите и съдържанието на Конституцията и законите.

На фона на многото данни и анализи за изключително острата и напрегната предизборна обстановка в страната заслужава да се отбележи и  следният твърде показателен факт: за 60 дни – в периода от 1 април до 1 юни 1990 г., в Българската социалистическа партия бяха приети нови 24 804 социалисти, от които 13 210 жени. Същевременно през същия период партията напуснаха 5484 души. От началото на 1990 г. новите членове на БСП бяха общо 33 884 души или почти два пъти повече, отколкото за цялата предходна 1989 г. Както отбеляза навремето вестник „Дума“, като се има предвид, че на 1 април 1990 г. БСП е наброявала 986 434 социалисти, може да се предположи, че милионният член на партията е бил приет в седмицата след 24 май. (9)

Следователно, през първите пет месеца на годината подкрепата за БСП не само че не е спаднала, а напротив – допълнително се е увеличила, независимо от яростната антикомунистическа кампания на опозицията. Очевидно хиляди хора, неприемани в миналото, пожелаха да станат членове на партията именно в момента, когато тя се отказа от монопола си върху властта, и то в обстановка на крайно изостреното политическо противопоставяне.

Изборите за 7-о Велико народно събрание
на 10-17 юни 1990 г.

Изборите за 7-ото Велико народно събрание (ВНС) се проведоха на два тура – на 10 и на 17 юни 1990 г. Участие в тях взеха 6 333 334 души, представляващи 90,6% от всички имащи право на глас, т.е. при изключително висока избирателна активност. В резултат на подадените гласове местата във ВНС получиха следното разпределение (10):

 *Разликата между сбора на посочените в колонката проценти и 100% е равна на 2,59%  ‒ гласовете, подадени в мажоритарното гласуване за 6-те места на посочените в края на таблицата четири формации.

** СДП – Социалдемократическа партия – немарксисти

*** ОПТ – Отечествена партия на труда

Както е известно, тези резултати предизвикаха шок в ръководството и сред привържениците на СДС, които бяха изпаднали в плен на увереността, че без всякакво съмнение те печелят изборите. Един епизод от изборната нощ на 10 юни бе твърде показателен в това отношение. В изборното студио, предавано по телевизията на живо от НДК, късно вечерта връхлетяха няколко силно възмутени граждани с твърдения за груби изборни нарушения в секции в Пазарджик. Случката застрашаваше да нажежи до крайност атмосферата сред множеството поддръжници на СДС пред НДК и да заплаши самото нормално приключване на изборния ден и установяване на резултатите от първия тур на изборите. Наложи се категорично да поискам от водещия Кеворкян да прекъсне предаването, което той бе принуден да направи. Мотивирах се с изричните договорености на Кръглата маса, съгласно които всички подобни сигнали и възражения следваше да бъдат разглеждани от специално създадения за целта Обществен съвет.

Изборите бяха наблюдавани от представителна група международни наблюдатели, формирана от политическите фондации на двете основни партии в САЩ – Републиканската и Демократическата.

Обобщените заключения
на международните наблюдатели

за проведените избори се сведоха до следните основни констатации:

P изборите през юни представляват значителна стъпка в прехода на България от репресивна еднопартийна власт към по-демократично общество. Форматът на изборния процес бе резултат от продължителни преговори на Кръглата маса;

P независимо от множество твърдения за нередности, не бяха представени никакви съдържателни доказателства, които да поставят под въпрос официалните резултати от изборите на 10 и 17 юни. Гласуването като цяло бе проведено спокойно и мирно. При това, наблюдатели от БСЧИ  и други граждански организации присъстваха в повечето изборни секции;

P управляващата БСП се ползваше със значителни предимства при организиране на предизборната кампания. Независимо от това, предизборната кампания предостави на основните партии и коалиции, участващи в изборната борба, възможностите да огласят съответните си послания към българските избиратели чрез публични митинги, медиите и чрез други средства. Като цяло кампанията бе проведена мирно, за което имат значителна заслуга всички партии;

P Централната избирателна комисия, която включваше представители на основните партии и коалиции, независимо от краткото време, успя да организира достоверен изборен процес, който осигури възможност на практика на всички българи в страната да упражнят правото си на глас;

P Паралелното преброяване, организирано то БСЧИ, осигури независима база за потвърждаване на официалните резултати, като по такъв начин спомогна за намаляване на напрежението в дните след изборите.

В заключение, резюмето на доклада завършваше с констатацията, че „активното участие на българите в предизборната кампания и в провеждането на изборите разкрива подчертано желание да бъде изграждано демократично общество. Либерализацията на медиите и формирането на нови политически партии и на граждански формирования като БСЧИ също свидетелстват, че перспективите за продължаващо демократично развитие в България са обещаващи.“ (11)

БСП стана единствената управляваща посткомунистическа партия от Източна Европа, която категорично спечели първите свободни многопартийни избори след преломната 1989 г., през която всички останали такива партии бяха победени от опозиционните партии и коалиции. Този факт предизвика удивление и най-различни спекулации относно причините за победата на БСП. „Ню Йорк таймс“ на 12 юни в специална кореспонденция от София, озаглавена „Развитие в Европа: гласуването в България шокира опозицията“, отбеляза: „Независимо от това, че българските комунисти изоставиха старото си име и отслабиха хватката си върху икономическия и политическия живот, тяхната победа представлява прецедент – за първи път управляваща марксистка партия се състезава в многопартийни избори и ги спечели след падането на комунистическата власт, започнало в Източна Европа през миналата година“. И още: „На пресконференция представители на няколко групи международни наблюдатели заявиха, че изборите са били свободни и честни“. (12)

***

Настоящият опит да се даде обективна оценка на ролята и значението на Националната кръгла маса и на изборите за Велико народно събрание от юни 1990 г. се свежда до следните основни констатации и заключения.

1.   Относно централния въпрос на Кръглата маса – за какъв парламент да бъдат изборите, едно от мненията гласи, че приемането от БСП под натиска на СДС те да бъдат за Велико народно събрание, е било стъпка, която „ще придаде част от онези особености на българския преход, които ще се окажат проблематични за икономическото развитие, защото в една тежка за икономиката ситуация обществените усилия се хвърлят в съвсем друга посока.“ (13) Само че напълно нереалистично е да се смята, че Кръглата маса можеше да се превърне в един вид „съвет за икономическо и социално развитие“, който да прерасне в Обикновено народно събрание. Напорът на разразилите се политически процеси налагаше срочното намиране на съгласувани решения за задържането им в мирни рамки и за създаване на конституционни гаранции за демократичното развитие на страната.

Националната кръгла маса стана форум, на който открито се проявиха основните политически сили от началния етап на неминуемите трансформации. Тя нагледно показа, че противоположните гледни точки е възможно да бъдат остро противопоставяни и въпреки това да се постигат взаимно приемливи договорености. Именно това я превърна в периодично припомнян модел как да се постигат необходимите решения и в най-трудни условия.

2. За Кръглата маса през изминалите три десетилетия в средите на левицата се внедриха направо унищожителни мнения, – че тя била „политически цирк“, „смъртоносна машина“, която „ампутира жизнени части на българската държава“ и „залага тежки деформации в обществено-политическия живот на България“, като „изключителен успех на десните“ и „плацдарм, от който трябваше да започне изтласкването на БКП от сферата на властта, без да предлага сериозни проекти за излизане от политическата криза“ (по Константин Чакъров, „От втория етаж“, и Велко Вълканов, „На колене пред истината“, цитирани от Проданов, В. и др.) (14)

Как да преценим къде е истината, коя е обективната оценка? Всичко зависи от критерия, който възприемем. В съвременните условия той може да бъде само един – за или против демокрацията, като власт на суверена, на народа. Този критерий води до еднозначната оценка за Кръглата маса като „най-успешния и най-плодотворен период, по време на който се ускорява и канализира преходът“, като „най-сполучливата форма в българските условия за осъществяване на мирния и цивилизован преход, като най-градивната и ефективната институция след 10 ноември.“ (по „Българските преходи“ на Евгения Калинова и Искра Баева, цитирани от Проданов, В. и др.). (15)

3. Що се отнася до резултатите от изборите за Велико народно събрание, то СДС ги призна само на думи. На практика Съюзът поднови уличните протести и засили до крайност поведението си на рязка опозиционност. Според цитирания по-горе водещ американски ежедневник: „Шокирани от категоричната победа на Българската социалистическа партия на парламентарните избори миналата неделя, лидери на основната опозиционна сила заявиха на митинг днес, че ще продължат борбата си срещу бившите комунисти, отказвайки всякакви предложения за коалиционно правителство.“ (16)

На практика СДС се оказа неспособен да подчини дейността си нито на собствените си тържествени декларации в подкрепа на демокрацията, нито на своята отговорност пред страната в тогавашния решаващ момент. СДС се оказа в плен на безогледната си амбиция за завладяване на властта, факт с извънредно тежки последици за цялостното по-нататъшно развитие на България.

4. Българската социалистическа партия постигна на изборите уникална за времето си победа в цяла Източна Европа. На какво се дължеше тази победа? Според едни мнения – на личния опит на хората от живота при социализма (противно на черната картина, която опозицията се зае да втълпява), според други – поради скъсването на БСП с еднопартийната власт и командно-административната система, според трети – като реакция срещу крайната агресивност на СДС. Би било погрешно обяснението да се свежда  само до един от тези фактори. По-скоро победата бе резултат от действието и на трите. 

Не може обаче да не се признае ключовата роля на обстоятелството, че в хода на Кръглата маса и на предизборната кампания БСП успя да се докаже пред широки среди в обществото като политическата сила, която се стреми към постигане на съгласие в името на общонационалните, а не на партийните си интереси, че желае да даде възможност за ново начало в развитието на страната въз основа на волята на народа. Красноречиво доказателство за това е обстоятелството, че получените от БСП  47,15% от гласовете, при над 90% участие в изборите, отразяват вота на 2 976 667 избиратели!

5. Постигнатата победа и спечеленото мнозинство във Великото народно събрание позволиха да бъде изработена и приета Конституцията на България – заслуга не само на БСП, а и на всички 314 народни представители, които тържествено я подписаха на 12 юли 1991 г. По отношение и на Конституцията бяха тиражирани крайно отрицателни становища от страна на различните десни формирования, не липсват отхвърлящи я становища и от леви среди. Но истината е, че основният закон на страната урежда съвременна България като демократична, правова и социална държава. Това, че тя все още далеч не е такава, не е вина на Конституцията, а напротив  ‒ следствие от несекващата съпротива на всички онези сили и кръгове, които открито я отхвърлят или подмолно я обезсилват.

 6. Но следва и горчивата констатация, че БСП не съумя да развие извоюваната победа в трайна градивна тенденция, която да наложи като главната посока за по-нататъшното развитие на България. В ръководството на партията на  практика взе връх резервираното отношение към Кръглата маса и Конституцията. Негов израз в навечерието на изборите през 1991 г. стана отказът да се даде време на две от крилата в СДС – социалдемократическото и центристкото – да образуват обща листа и така да намерят място в следващия 36-и парламент. Вместо това, в него се настани крайно реваншисткият антикомунистически СДС.

Особено отрицателна последица от тази променена ориентация на БСП стана загубата на изборите за 36-ото Народно събрание през октомври 1991 година, обявена навремето от партийното ръководство като едва ли не „стратегическа победа“. Да, но възприемайки своя резултат като победа „с малко, но завинаги“, реваншистки обсебеният СДС с пълна сила се отдаде на разрушителния си нагон, ликвидирайки кооперативното земеделие и разграждайки промишлеността.  По такъв начин се създаде хаос – благодатна среда за разгръщане на „кредитното милионерство“, за разпродажбата на високотехнологично оборудване за милиони като скрап, за развихрянето на силови групировки във вид на „застрахователна дейност“ и т.н., и т.н.

БСП имаше реалната възможност здраво да се опре не само на победата си от 1990 година, но и на крупния успех с приемането на Конституцията, въпреки яростната съпротива на СДС, и да извоюва нова изразителна изборна победа. Това би позволило да се реализира курсът за демократични социални реформи – исторически шанс за защита на лявата перспектива за България, заявена от партията в нейните документи. Вместо това, тя се оказа неспособна да поеме водещата роля в осъществяване на неизбежните всеобхватни преобразувания на икономиката, обществото и държавата. Всъщност именно това бе истинското отстъпление от каузата на социализма в коренно променените условия в страната и света. На практика БСП предпочете да се „сниши“ – нагледен пример за изпълнение на известното живковско напътствие.

 ***

Днес Българската социалистическа партия отново се изправя пред изключителното предизвикателство да предложи нова перспектива за по-нататъшното развитие  на България. В този решителен момент е нужно да се припомнят уроците от 1990 ‒ 1991 г., красноречиво свидетелство за побеждаващата сила на политиката за национално съгласие от последователно демократични позиции, здраво стъпила на фундамента на Конституцията.

Сега е моментът БСП да докаже, че е способна дълбоко да осъзнае смисъла на тези уроци и да ги превърне в печеливша за страната политика!

Бележки:

(1) Желю Желев, „Кръглата маса“; Стенографски протоколи (3 януари – 15 май 1990); Фондация „Д-р Желю Желев; ИК „Библиотека 48“; съставители Р. Коларова и Д. Димитров.; стр. 117.

(2) Андрей Луканов; пак там, стр. 129.

(3) Георги Пирински; пак там, стр. 292.

(4) На 27 февруари „Работническо дело“ публикува интервю с мен, озаглавено „Истината за „кръглата маса“, в което казах: „Както е добре известно на обществеността, от страна на СДС ултимативно бе поставен въпросът за основните партийни организации по месторабота. В резултат на положените усилия се очерта деликатен компромис по организационните структури на всички партии, предвиждащ такива да не се изграждат по месторабота. Само два дни по-късно ръководството на СДС с категорични декларации пред телевизията и по митинги се отказа от такова решение на въпроса“. Виж „Работническо дело“; вторник, 27 февруари 1990 г.; стр. стр. 1,6.

(5) Симеонов, П., Голямата промяна. Опит за документ. Изд. Отечество, София 1996; стр. 388-389.

(6) Текстовете на документите, приети на НКМ, могат да бъдат намерени в цитираното издание „Кръглата маса, Стенографски протоколи“, в раздела „Документи“; стр. 667-706.

(7) Текстът на неприетия документ може да се намери на сайта  http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/dokumenti_round_table/role_status_RT.htm

(8) Жак Сегела, Национальные особенности охоты за голосами. Так делают президентов; Издательство Вагриус; електронно издание; ISBN 5 264 00109 X; стр. 264 стр.

(9) ДУМА, 8 юни 1990 г.

(10) Проданов, В. и др., Българският парламент и преходът; Сиела АД, София 2009 г; стр. 119.

(11) „The June 1990 Elections in Bulgaria“; pp. ІІІ-ІV; Copyright 1990; National Democratic Institute for International Affairs and National Republican Institute for InternationalAffairs https://www.iri.org/sites/default/files/fields/field_files_attached/resource/bulgarias_1990_parliamentary_elections.pdf

(12) Bohlen, C.; „Evolution in Europe; Bulgarian Voting Stuns Opposition“; The New York Times, June 12, 1990; https://www.nytimes.com/1990/06/12/world/evolution-in-europe-bulgarian-voting-stuns-opposition.html.

(13) Проданов, В. и др.; Цит. съч.; стр. 111‒112.

(14) Пак там, стр. 113.

(15) Пак там, стр. 113.

(16) Bohlen, C.; Op. cit.